Преди време попитали един неспасяем оптимист по някакъв повод, дали ситуацията може да стане по-лоша, а той, в присъщия си оптимистичен стил, отговорил: „Може, може!”
Днес, в условията на неясно докога извънредно положение, колко от вас биха отговорили по същия „оптимистичен” начин ?
Докато си стоите в къщи и се чудите от кое устройство да се информирате за актуалните събития по света, ще ви разкажем как нашите деди от недалечното минало са се опитвали да направят същото.
Едва ли ще ви изненадаме като ви кажем, че управляващите – независимо от това къде и кога са на власт – винаги са правили всичко по силите си, за да не позволят на управляваните да осъзнаят колко силни са те в действителност.
Защото основна роля за процеса, наречен „осъзнаване” играе информацията – достоверна, проверена и навременна. Ако я има, всеки разумен човек получава реален шанс да планира живота си – нещо, което не устройва тези, които си мислят, че определят правилата на играта.
Нима вярвате на ежедневните изказвания, че НИКОЙ по света не знае докога ще продължи тази пандемия?
Само преди 85 години, когато изборът на хората у нас е бил единствено между вестника и радиото, ето какъв нормативен акт е трябвало да спазват:
А сега вижте и документа, с който желаещите да знаят какво става по света и у нас е трябвало да представят пред контролните органи.
Забележете, че самите контролни органи е трябвало да притежават „открит лист”, което на практика е означавало, че гражданите без такъв документ са попадали под ударите на тогавашното законодателство (сигурно някаква солена парична глоба и затвор, ако ви звучи малко познато).
Управляващите са разрешавали на поданиците да ползват собствените си радиоапарати само със санкция от самия министър и то срещу заплащане, което, между другото, едва ли е било по джоба на обикновения човек по онова време.
Днес питаме всички оптимисти сред вас:
„Може ли ситуацията в България да стане по-лоша?”.