На фокус

Стихове на Камен Киров

20.06.2016 от Петя Бързилска

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде е водката? Какво да бодна?

Не видиш ли, че тежки са сърцата,

Че празна и объркана – главата?

Къде сте всички вие, демократи?

Къде сте, чичовци, Звезди, илюминати?

Нима сте в свят отделен прокълнати

Или сте в този, но неосъзнати?

Къде сте, граждани, борци народни,

Морални гардове, дейци безплодни?

За кръста скачахте ли във водите

Или сте още по софрите?

А плакахте ли? – Онзи ден убити

Във Франция видяхме свободите.

А в българско какъв ни е кусурът?

Салфетки няма?

Лош ли е масурът?

А бабите на село имат дума –

По-евтин бил от хляб за тях куршумът.

А циганите – тази страшна сган –

Ругаеш ли? Заплашваш ли с курбан?

От себе си какво последно стори?

Във facebook днеска ходи ли да спориш?

От левче пусна ли ти SMS?

Или за тебе вече е комерс?

Но хайде вече – качвай се на влака!

Бездомникът и утре тук ще чака.

А чувството виновно не приспивай!

Бездомно кученце иди прикривай..

Главата си със мисли не повреждай,

А smart-phone всеки ден зареждай!

Живей спокойно – еврото не пада!

Дорде е жив – и тати ще помага.

Пък после нямай грижа, не е зор –

Че случва се естествений подбор.

Къде сме тръгнали? Народе?? Хора???

От лудост нямаме умора…

Любов ли казваш? Как са ви сърцата?

И те ли празни? А главата?

Език във масло, пържен лук, покой..

И задниците – целите във лой!!!

Какви сте вие? Имате ли воля?

И вас ли угояват и ви колят?

Когато няма колчета домати,

И вие ли ще вземете гранати?

Навреме няма ли да се проникне,

Че в празни длани само празно никне?

Ще станеш ли и утре ти навреме,

На работа да можеш да си дремеш?

Кои от вас със себе си се борят?

Кои на бога трескаво се молят?

Кои от вас запретнаха ръкави

И сбиха се със старите си нрави?

Напред вървиш ли, робе възродени?

Кубрат и Гришо гледаш ли вглъбено?

И нагли политици пак ли псуваш,

Стоейки си удобно във пашкула?

Хлебарка или лъв

стои на снимка

на профила ти в интернетна примка?

Характерът тренирал ли си личен

Или стои си мозъкът сферичен?

И много ли се кефиш и надъхваш,

Че утре вече няма да отдъхваш?

А утре, всъщност.. много е студено,

През март пък – леко уморено.

Април е Цветница, Великден..

И Возкресе

Денят на козунака пресен…

Гергьовден, Кирил и Методий,

А юни – лято е, не сме готови.

В Украйна може още да щурмуват,

Но тук билет за Гърция купуват.

А! Някой на протест излиза?! –

На бизнеса му вдигнали акциза.

Мал шанс! Партийците – на вЪже!

Но август на морe са и не може..

Септември – жътва, даскало.. Промяна?

Не е готов законът – sorry! … Няма..

Октомври – Давай! Избори предсрочни!

(Кебапчета се нижат сочни.)

Удобно е, нали? Не позволяват

Условията истинска промяна..

Ех, ‘де си, вярна ти любов народна?

Дори ограбиха ти плочата надгробна..

Умира твой народ във немотия,

Не иска да надигне даже шия…

Под наем всеки свой живот живее,

Не знае, нито иска да умее.

Във пошлост и вниманието губи

И в клипчета със котки във Ю-туби..

Не падай, вярна ти любов народна!

Дорде съм жив, ще гледам да помогна.

Сегиз-тогиз се срещат хора други –

Със тях редиме плочки, пълним фуги!

Но мъчно е да гледаш във вериги –

Бутикови, хранителни.. интриги –

Как днешният човек се тътри, блъска.

Ако го критикуваш, ще изсъска..

Пред чужди ходи с вдигната глава –

Изпъчил е гърди и пред света:

„Аз мога всичко. Ази съм Булгар!”

(на егото и мързела съм цар…)

Край себе си за всичко лошо лая,

Но сам да се поправя не желая.

Светът е лош и лош ни е народът,

Но по-далеч от кръчмата не ходя.

* * *

Децата, лудите и аз

Деца днеска няма, а трябват мъже.
А мъж днес се става, когато с въже
През гърлото свое успяваш да дишаш,
на други без въздух даряваш хриле

Мъже във живота си рядко аз срещам –
дечица пораснали с болка посрещам
В очите им, вижда се, искат игра
до болка уплашени те от света
Със него не могат да мерят днес сили,
уж силни на вид са, а вътре – прогнили
А силата тук се измерва в дела –
делата на искреност, честност, права

Дела, във които загърбваш страха си
Дела, във които напрягаш ума си
Дела, във които помагаш на други
Дела, във които ни смятат за луди

А лудите, лудите – те да са живи.
На първи вид сякаш изглеждат ни криви
Но криви сме ние във страшния свят
и кривнали силно седим в кръговрат,
Във който за тебе човекът е лъв,
И в страх и несигурност удряш ти пръв.
Дразнение малко така те напряга,
че в страх и безумство изпадаш веднага
А лудите, лудите търсят света
и всичко обръщат, дори в пропастта
Дълбоко те слизат и търсят огнивото,
с жар и със пламък изправят те кривото
Теб те е страх, но при тях е то същото –
дебне в тях призрак, изпразва им къщата

Главите им лутат се, блъскат се, бягат
Ръцете им късат се, чупят се, падат
Краката им пръскат се, литват, изчезват
Сърцата им блъскат в гърдите надежда

Зареждат те хората, спират се малко,
понякога падат – това не е жалко
Един-друг се вдигат, отиват напред,
за всичко в живота създават нов ред
И тебе те чакат, поглеждат встрани,
усещат как в тебе те всичко боли
Ръката подават ти, казваш ли „пас”?
Ще бягаш ли бързо уплашен у вас?
Когато ги видиш, ще ги разпознаеш.
Бъди дружелюбен, не всичко ти знаеш!
Оглеждай се! Знай, че са винаги с теб
дори и когато отблъснал си с лед
Поредния дружески поглед от тях.
Когато боли те, оставаш монах

Когато боли те, не търсиш подкрепа
Когато боли те, не знаеш пътека
Когато боли те, оглеждаш се плахо
Когато боли те, проглеждаш ли малко?

Когато боли те, оставаш дете.
Когато надмогваш страха си, ще мре
Това, от което сам вечер се свиваше –
което проклинаш, избягваш, убиваше

А тези тук хора протягат ръце
към теб и към всеки с горящо сърце
Дали ще приемеш или ще си тръгнеш –
от тебе зависи кое ще прегърнеш:
Дали във страха си и в болката само
оставаш самотен без братското рамо
Дали ще се правиш на филмов герой
и драмата своя ще мислиш за свой
Най-тежък и тъмен душевен проблем.
Проблемът в това е – че нямаш подем
Подемът от тебе зависи докрай –
дали ще се сбиеш или ще си тра’йш
Дали сам проблемът ще сграбчиш в ръце,
Дали ще се срещнеш със него в лице

Когато повярваш, ще бъдеш всесилен
Със лудите вече ще тичаш безспирен
Ще бъдат опора, ще бъдат надежда,
А редом със нас още някой проглежда.

* * *

Братко

Братко, зна’йш ли, що е страх?

Зна’йш ли, в себе си разбрах,

всичко, що ме днес тормози,

как не мога да извозя…

Братко, знайш ли как живея? –

Зрънце истина копнея!!!

Малко искам, от сърце!

нож до кокал ми опре…

Братко,