„Без музика животът щеше да е грешка“ – е казал немският философ-идеалист Фридрих Ницше. Тя е оново нематериално богатство, което изразява душата на човек. А Светла Дукатева е момичето, което може да се похвали с несметно състояние в това отношение, защото нейното сърце следва ритъма на музиката. Казва, че от дете е закърмена с песента на българския фолклор. Израснала с обичаите на родопския край, Светла пее 12 години в детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей“ в родния си град Смолян. Тя е носителка на много музикални награди от чужбина и България, а през 2017 г., когото е едва на 23 години, участва на „Пирин Фолк“ и печели първа награда на фестивала за авторска македонска песен с „Българско хоро“. Успява да пребори конкуренцията с помощта на композитора Иван Йосифов, с когото в рамките на два месеца сътворяват тази песен.
Успердно с това е и учител, които ни учи, че: „Музиката е един душевен личен психолог! В зависимост от какво имаш нужда, правилната музика за теб ще ти помогне да го преодолееш.“
Даровитата родопчанка е енергия, която изразява вдъхновение чрез песните си, защото именно: Музиката е душата на човека, огледало на неговата същност.
Тя няма начало, откакто сърцето съществува, мелодията идва от сърцето и душата 🙂
Здравей, Светла, изключително ми е приятно, че имам възможността да запозная нашата аудитория с теб и твоята музикална кариера. Как започна тя и кога бяха твоите първи стъпки в музиката?
Светла: Бях на 7-годишна възраст и в училището, в което учех, дойдоха да търсят млади таланти от детския ансамбъл в града. Тогава се записах и така вече 19 години се занимавам с народна музика. Това да харесвам музиката се дължи и на наследствеността. Родителите ми също са музиканти: майка ми е певица, а баща ми е бил китарист.
Би ли разказала как се влюби в българския фолклор?
Светла: Аз пораснах с българския фолклор. Винаги вкъщи се е слушала народна музика. А това, че съм от Родопите несъмнено повлия на развитието ми не само като музикант, но и като човек. Горда съм, че съм родопчанка, защото в Родопите хората са много работливи, добри и все още там са съхранени българските обичаи, ценности и традиции, които са ми предадени и на мен от моето семейство.
Ти си носителка на много музикални награди от чужбина и България, а през 2017-та, когото си едва на 23-години, взе участие на „Пирин Фолк“ и спечели първа награда на фестивала за авторска македонска песен с „Българско хоро“. Успя да пребориш конкуренцията с помощта на композитора Иван Йосифов, с който в рамките на два месеца сътворихте тази песен. Как се ражда нещо толкова емоционално и как успяваш да предадеш енергията на публиката?
Светла: Признавам си, че песента откри мен и не съм мислела, че ще пожънем такъв успех с нея. Един ден ми се обади един от големите продуценти с питане дали искам да се запозная с композитор, който прави авторска музика на фолклорна основа и песните са подходящи за „Пирин фолк“ – ако си харесам някоя, да участвам в конкурса. Аз се съгласих, запознах се с него. Иван е много любезен и успяхме да стигнем до решение коя е моята песен. Наистина всичко стана доста бързо, дори за малко щяхме да изпуснем срока, защато нямахме студиен запис на песента за предварителния полукръг и използвахме демо версията. Без никакви очаквания отидох на конкурса. Основната ми цел беше да създам контакти и да се запозная с други колеги, да общувам и да трупам опит. Дори на награждаването не можех да повярвам, че нашата песен е на първо място.
Какво означава това отличие за теб и какво се промени след спечелването му?
Светла: Определено това беше преломен момент в кариерата ми, с което и започнах съществената работа – студиини записи на народни песни, още авторски песни, турнета, участия, концерти и много ползотворни запознанства и работа с едни от най-добрите музиканти в България.
Също така работиш и по проект за забравените български герои. Това са песни, посветени на хора, за които знаем малко, а те са помогнали за освобождението на различни краища на България. Може ли да споделиш малко повече за историята на цялото нещо?
Светла: Да, включих се в проекта съвместно с пътуващо читалище „Бащино огнище“, с които осъществихме 3 проекта, в които аз взех участие. Първият е за освободителя на шопския край – Капитан Симо Соколов, вторият е за освободителя и защитник на Родопите -полк. Владимир Серафимов, като песента е в дует с мой колега и приятел – музикантът и певец Димитър Арнаудов и последният проект, в който взех участие, е песента за освободителя на петричкия край – Никола Парапанов.
Какво послание искаш да предадеш на публиката чрез тази поредица от песни?
Светла: Най-вече обичам да казвам винаги, че записвам и правя музика, която на мен да ми е на сърце, за да предам това чувство и на публиката. Не случайно работя с различни композитори сред които: Иван Йосифов, Пейо Пеев и Виктор Йорданов-Кардама, за да има разнообразно звучене и за всеки по нещо. Музиката е душата на човека, огледало на неговата същност и ако аз накарам хората да слушат фолклор, то значи съм си свършила работата както трябва и така фолклорът ще пребъде и във всяка душа, където и да е, ще има частица от България.
Как избираш хората, на които да се довериш за реализирането на своите музикални идеи?
Светла: Не е тайна, че освен в работата си аз съм и приятел с колегите, с които работя. За мен е важно музикантите с които правим песните да са на първо място хора с добри сърца. Така и се сработих с тримата композитори, с които работя до днес и да се надяваме и за напред!
Какво те вдъхновява?
Светла: Когато отида на участие, независимо колко е мащабно и видя как млади и стари се хващат за ръце, играят нашите хубави народни хора и си казвам, че има смисъл. Особено сега, когато има възход на клубовете по народни танци това е прекрасно. Нека има повече любители на българщината независимо в каква форма.
В момента си и учител по музика. Това е една от най-отговорните професии, за която се изискват много лични качества. Ти ли си избра тази сфера на работа, или тя теб?
Светла: Аз избрах да следвам музикална педагогика, но работата в училище ме избра сама. Един ден ми се обади притеснена директорката на сегашното училище, в което работя и каза, че са останали без педагог по музика и ме попита дали искам да отида на интервю. Доста се почудих, защото не ми се започваше толкова рано в училище, но си казах „защо пък не“ и така започна педагогическата ми кариера. Както всяко ново начало и в това се чувствах несигурна и притеснена, но с помощта на колегите от училище бързо влязох в релси.
Кое е най-важното, на което учиш своите ученици, но не го пише в учебниците?
Светла: В училище имам свои правила, независимо дали им харесват на учениците. Всеки час започва с химна и основното е да бъдем добри, да има уважение и мир, да се извиняваме, когато сме сгрешили. Много често имаме дебати за личния музикален вкус на всеки и как трябва да бъдем толерантни. Музиката е важна за развитието на човек, затова и държа на някои основни неща в училище и децата свикнаха с това.
Ако може да назовеш само едно нещо, което да се промени в образованието у нас, какво би било то?
Светла: Трудно ще е да се променим само в една посока, за да има резултати, има доста какво да се променя в българските училища, но може би трябва да се повиши контролът в тях, за да бъдат по-продуктивни учителите и съответно да имат уважение от учениците.
Какво би посъветвала младите хора, за да имат шанс за успешна реализация в България?
Светла: Да не се отказват! Баба ми цял живот ми повтаря: „Няма лесно“, където и по света да отидем, няма да бъде лесно. Единственото, което можем да постигнем, е да се отдалечим от корените си, което е пагубно за един народ – „камакът си тежи на мястото“. За да я има България, трябва да ни има нас – младите българи.
А ти какви трудности си срещала по пътя към успешната реализация и какво те е мотивирало да ги преодолееш?
Светла: Българските музиканти са поставени почти на колене пред световната музика. Да бъдеш музикант и да реализираш песен, клип или цял албум, се изисква много работа, която обаче в последствие не е достойно заплатена. Нямаме почти никакви ясни закони за авторските права, което още повече обезкуражава музикантите да творят нови композиции. Особено откакто в музиката остана само рамка и съдържанието в повечето случаи не е търсено от слушателя.
Кои са 3-те неща, с които най-силно се гордееш в своята работа?
Светла: Това, че успях да остана в България и да се занимавам с фолклор и това, което обичам. Не сключих договор с продуцент, заради това, че по този начин винаги музиката, която изпълнявам, ще отразява същноста ми. Това, че не се влияя от мнението на недобружелателите ми, защото е най-важно от работата си да се чустваш добре.
Положителният ефект на музиката върху човека е всъщност факт, който е многократно доказан от многобройни експерименти на учени от различни страни. Според теб каква е нейната притегателна сила и защо има толкова голямо въздействие върху нас?
Светла: Споменах формата и съдържанието на музиката неслучайно. В миналото големите имена в музиката са търсели точно това как да трогнат и докоснат душата на човек чрез музика, което обаче е било достижимо само с качествената музика и добрата й презентация. Но това се променя спрямо обществото и това какво те харесват и търсят. Музиката винаги е била в основата на душевната хармония и мир, но това зависи само от нас и нашите предпочитания. За това е от значение за поколенията на България да растат с качествена музика, за да станат самите те по-добри хора.
А какво е музиката за теб и какво научи от нея?
Светла: Музиката сама по себе си е толкова лесно достъпна, но и толкова трудна за музициране, както и всичко друго в света. Тя е нещото, позволяващо на слушателя да мечтае, жадува, дори да тъгува с нея. Музиката е един душевен личен психолог! В зависимост от какво имаш нужда правилната музика за теб ще ти помогне да го преодолееш. За мен лично тя е утеха, дори и в най-трудните моменти аз си пея за успокоение и се получава.
Коя е песента, която те определя в настоящия момент?
Светла: Не мога да се определя с една единствена песен, защото животът ми е изключително динамичен и постоянно търпи обрати. Може би след време ще може и да се намери правилната песен. В момента съм на вълна „Обичам те“ на Силвия Кацарова.
Върху какво работиш в момента?
Светла: Няколко са проектите: народна, бърза, родопска песен с Виктор К. и авторска песен с много личен текст с Иван Йосифов.
Каква е най-голямата ти мечта?
Светла: Мечтите ми са много. Аз съм грандоман и мечтая в големи мащаби, но най-вече да не спирам да се развивам и всички да бъдем здрави.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Светла: Пожелавам на читателите и на целия екип най-вече здраве, мир и късмет във вашите домове, слушайте повече фолклор, играйте хора и знайте, че България – това сме ние!
