Силата ни като общество може да променя. Да променя съдби – индивидуални и на групи от хора. На цялата ни нация. Единственото, което е нужно, е да сме заедно и да заставаме зад каузи, в които вярваме.
Последния пример за това твърдение, в което искрено вярваме, ние от Truestory.bg открихме преди ден.
Млада жена от Варна, която живее в чужбина – Валентина Стефанова Андонова, публикува в профила си във Facebook история за 92-годишна баба, която е срещнала случайно. Тя продава картини, за да се издържа и за да помага на болната си дъщеря и внука си. На 92 години!
Призивът, който Валентина отправи към приятелите си в социалната мрежа, беше всеки, който има възможност, да помогне на възрастната жена, да си купи една от нейните картини. Той се разпространи лавинообразно из Facebook и получи страхотна подкрепа – до момента над 42 хиляди души са го споделили на страниците си, а 35 българи са го харесали. Част от тези хора със сигурност са направили нужното, за да помогнат на баба Костадинка.
Ето какво написа Валентина на 19 август, прилагайки и няколко снимки:
Това е баба Костадинка, на 92 години, продава своите картини на светофара на пазар „Чаталджа“ (във Варна – бел.ред.). Една от многото. Възрастни хора, принудени до последно да изкарват хляба си, приклекнали по българските тротоари.
Баба Костадинка не проси, не моли за помощ и за жалост отдавна е изгубила надежда за достойни старини. Продава красота, късчета от душата си, нарисувани с акрилни бои върху платно. Не се оплаква от нищо, само че краката не я държат.
Част от картините на 92-годишната баба Костадинка. Снимка: Валентина Стефанова Андонова
Усмихна ми се и тихичко ми се извини, че не може да се изправи, докато разглеждам пейзажите. Приседнах до нея, вече знаех, че ще купя картина. От две седмици съм във Варна. Моята Варна, изпълнена съм със смесени чувства на радост и нa разочарование от това, което виждам по улиците.
Не зная дали от носталгия и сантименталност сетивата ми са така изострени, но при вида на тази мъничка свита женица ме заболя, изпитах огромна тъга, прегърнах я и заплаках. Казах й че искам да купя най-скъпата и картина за подарък на моята майка. А милата жена през сълзи каза, че от дни не успява нищо да продаде и която и картина да купя, ще ми направи отстъпка, защото има нужда от парички, за да помогне на болната си дъщеря и внук си. А пенсията до никъде не й стига, само за лекарства и за ток…
Това е баба Костадинка на 92 години, продава душата си за дребни пари. Това може да е вашата баба, майка, леля или съседка, приклекнала тихо на тротоара с надеждата да продаде нещо, за да помогне на някого. Моля ви, приятели – ако можете да си позволите, за подарък на някого, или просто ей така, купете си картина. Потърсете баба Костадинка, тя е там, на светофара на пазар „Чаталджа“. Картините не струват скъпо – в замяна на парите си ще получите красив пейзаж, добра дума, усмивка и благословия. А вселената чува благословиите и ги умножава стократно. А ако не, моля ви разпространете този пост, може някой от вашите приятели да си купи картина от баба Костадинка.
(Имаше запитване за цените на картините, на което не можах да отговоря лично, затова допълвам тук. Цените са между 10-40 лв., зависят от големините).
Както ви казахме, призивът на Валентина бе прегърнат от десетки хиляди хора, състрадателни и разбиращи, че всички ние сме по-силни, когато сме заедно и се подкрепяме.
Само ден по-късно младата жена написа допълнение към поста си, гласящо:
P.S.
20 август 2016 г.
Благодаря ви! Днес сутринта с огромна изненада намерих пощата си препълнена от писма с запитване и молби за съдействие да се закупят картини от баба Костадинка. Много ми е трудно да отговоря персонално на всяко съобщение, затова допълвам поста тук. За мое най-голямо съжаление нямам физическата възможност да съдействам, престоят ми в България е към своя край в понеделник отпътувам обратно. Много от постовете под публикацията са на отзивчиви хора, желаещи да помогнат за контакт с жената, на които изказвам огромна благодарност.
Думи нямам да изразя радостта, благодарността и възхищението си от всички вас, които отворихте сърцата си. Наистина не вярвам на очите си, как само за ден успяхме да помогнем на клетата жена. И колко сила има в добротата. Хора както нея са десетки или може би стотици.
„Спрете до бабичката, седнала до кварталния магазин, купете си мушкато, орехи, мед или… каквото да е. Ако нямате нужда от него, подарете го на някой непознат“, призовава Валентина Андонова
Нека образът на баба Костадинка се запази в съзнанието ни и винаги когато имаме възможност, минавайки покрай възрастни хора, които продават плодове, зеленчуци, цветя, орехи, терлици, или каквото и да е, да си спомним. Да спрем, да си купим нещо, дори да нямаме нужда от него. Тези хора са горди, продават вещите си, за да запазят и малкото достойнство, което им е останало. Те не искат милостиня, не молят за помощ, но имат нужда от нея.
Спрете до бабичката, седнала до кварталния магазин, купете си мушкато, орехи, мед или… каквото да е. Ако нямате нужда от него, подарете го на някой непознат. Така ще направите двама души щастливи, дори да е само за миг. Няма нищо по-хубаво от това да направиш добрина! Отново искам да благодаря на всички за огромните сърца, които имате!
Truestory.bg – разказваме ви историите, които променят малко по малко света около нас. Последвайте ни и във Facebook!
