Поводът да напиша тези редове е рекламният клип на България, заснет с участието на звезди от световна величина, на които поне 85% от нас се възхищават безпрекословно. И ответните реакции срещу него.
Силвестър Сталоун, Ейдриън Броуди, Антонио Бандерас, Салма Хайек, Джейсън Стейтъм. Харесваме ги, гледаме ги с уважение, наслаждаваме се на техните филми. Всички знаем какво са постигнали.
Няма да ви повярвам, ако кажете, че поне един от тях не ви е докосвал, че поне един от тях не ви е карал да се чувствате добре, гледайки някое негово превъплъщение.
Те застават пред целия свят и казват:
„България е мястото“.
„Прекрасно е“.
„Грижат се за мен“.
„Тук се чувствам като у дома си“.
„Хората са мили и добри“…
И вместо да сме горди и щастливи от факта, че тези страхотни актьори канят всички да дойдат у нас, ние сме „против“, изливаме помия от думи, само и само да си вдигнем рейтинга, да сме по-четени, да привлечем хейтърите като аудитория, да имаме няколко лайка повече и да сме тези, които сме „в опозиция“.
Защо, бе, по дяволите? (извинете за израза)
На 53 години съм и трябва да ви кажа – в някои ситуации просто е добре да сме „за“. Независимо от не дотам доброто качество на клипа, независимо от логото на „Ню Бояна филмс“, което се появява като реклама в него, независимо от това, че сме в предизборна кампания, независимо от всички несъвършенства.
Ако не сме „за“ и не можем да сме креативни, нека да не казваме нищо – в този случай въздържането от коментар няма да навреди на никого, повярвайте ми.
Средата, която сами си създаваме, е тази, в която живеем. Залагам на това тя да е позитивна. А вие?
