„Аз бях тук” (изд. „Колибри“) е книга с мрачен сюжет, засягаща теми „табу”, което я прави доста привлекателна за тийн поколението и не малко подозрителна за родителското съсловие. Като човек, намиращ се между двата споменати житейски етапа и прочел безпристрастно страниците ѝ, мога да кажа следното – няма страшно! „Аз бях тук” не плаши и не провокира към негативни намерения. Написан по увлекателен начин, романът на Гейл Форман дава храна за размисъл по много въпроси, важни за подрастващите.
Историята на книгата ни отвежда в малко щатско градче, твърде спокойно за вълнуващ начин на живот. Най-хубавото нещо, което можеш да намериш там, е добра приятелка. Коуди има такава, в чието лице тя открива истинско семейство, смисъл да мечтае, сила да бъде смела. Казва се Мег и двете са неразделни още от съвсем малки, споделяйки всичко една с друга. Или поне такова е усещането на Коуди, докато фаталното решение на Мег да сложи край на живота си не срива целия ѝ свят. Търсейки причината за постъпката ѝ, младото момиче осъзнава, че всъщност изобщо не е познавала приятелката си.
Книгата „Аз бях тук” засяга и много проблеми, вълнуващи не само тийнейджърите. Редовете ѝ ни карат да се замислим за силата на приятелството; за истината, която често не знаем; за разяждащото чувство за вина, което ни измъчва; за любовта, от която се страхуваме; за прошката, която така трудно даваме. За тайните, които по-добре винаги да си останат такива.
Книгата изкарва на преден план деликатната тема за личния избор да живеем или не. Доколко в действителност разполагаме с правото да избираме това и кои са непреодолимите нещастия, водещи до такъв край? Страниците на романа ни разкриват тъжните разсъждения, предизвикващи подобно решение и некомфортно ни изправят пред подробности около него, които предпочитаме да избягваме. Но добре знаем, че те съществуват не само върху листа хартия.
От другата страна: Как да продължим живота си, когато сме съкрушени от болка? Как да простим, когато осъзнаем, че всичко, в което сме вярвали, е било илюзия? На тези въпроси „Аз бях тук” търси отговор. Ние също го търсим, доста често и след 18-годишна възраст. Дори да не го дава черно на бяло, романът на Форман загатва този отговор. Което прави книгата полезна за библиотеката ви.
