В даден етап от живота си всеки от нас попада в плен на самота, отчаяние или депресия в резултат на внезапни промени или трагичния събития. Обикновено решаваме, че сме болни, и затова се обръщаме към психолози или психиатри, а в дългосрочен план може да стигнем и до лекарства.
Ако обаче потърсим помощ от консултанти по библиотерапия, те ще изготвят списък с художествена литература, която най-добре отговаря на нашия характер, грамотност, социален статус и психологически потребности.
Веднъж започнали да четем, с всяка следваща прочетена страница ще се убеждаваме все повече, че можем да превъзмогнем самотата с помощта, например, на „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери, да се възстановим след загубата на роднина или приятел с „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни и да подобрим самоувереността си с поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг.
Практически непозната в България до 2015 г., библиотерапията постепенно се утвърждава като иновативна и полезна социална услуга, предлагана от библиотекари.
Библиотерапията навлиза в страната ни през втората половина на 2015 г. благодарение на малък проект в Стара Загора, който се осъществява под ръководството на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и партньорски организации с финансовата подкрепа на Фондация „Глобални библиотеки – България“. В рамките на проекта 10 библиотекари и един представител на неправителствения сектор преминават през специално обучение и се превръщат в първите консултанти по библиотерапия у нас.
Две години по-късно българската библиотерапевтична общност включва над 130 консултанти, преминали през общо 11 обучения в девет града.
Вдъхновени от успеха на начинанието, от старозагорската регионална библиотека решават да предприемат следващата стъпка, като организират първата национална среща на консултантите по библиотерапия в България. Усилията им дават резултат и библиотеката е домакин на събитието на 24 и 25 октомври 2017 г.
„[Вече можем да кажем, че] имаме библиотерапия в България“, казва Дончо Донев, психолог към Института за съвременна психология в Стара Загора и един от двамата ръководители на обученията за консултанти по библиотерапия.
Първа национална среща на консултантите по библиотерапия в България (24-25 октомври 2017 г., Стара Загора). Източник: Страницата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора във Facebook.
Въпреки че съществува от столетия, а може би и хилядолетия, библиотерапията придобива ясни очертания в началото на 20. век. През 1916 г. американският есеист Самюел Кротерс въвежда термина в статия в Atlantic Monthly, като обединява гръцката дума за „книга“ (biblion) с „терапия“.
Накратко, библиотерапията е комуникационен процес, при който консуланти впрягат силата на литературата и психологията в помощ на „пациенти“, които се борят с депресия, ниско самочувствие или последиците от влошени отношения с други хора.
Библиотерапията обаче, както отбелязва Донев, не се ограничава до предоставянето на списък с книги, които даден човек трябва да прочете, за да подобри психическото си здраве.
„Четенето е прекрасно преживяване, но само по себе си не е достатъчно“, казва той.
Ползотворното влияние на библиотерапията произтича не толкова от прочитането на определени художествени творби, а от откритото общуване между консулантите и читателите, отбелязва Донев.
Дима Михайлова и Олга Клисурова, двама от десетте участници в първия у нас курс по библиотерапия, споделят мнението на психолога.
Михайлова, която е библиотекар в регионалната библиотека в Стара Загора, обяснява как работи терапията. Консултантът по библиотерапия интервюира нуждаещия се от помощ и му/ѝ препоръчва две или три художествени творби, които отговарят на психологичното им състояние. След прочитането на книгите читателят провежда нова среща с консултанта, за да сподели мислите и чувствата си относно прочетенето.
Клисурова, която през 2014 г. съосновава „Пътуващите книги на Стара Загора“ с цел насърчаване на четенето и изграждането на общност от страстни читатели, е прилагала познанията си по библиотерапия в занимания с деца. Веднъж, по време на събитие в пловдивско село, тя използва художествена творба, за да покаже на малчуганите, че агресията – противно на ширещето се мнение – по-често е признак на страх, отколкото на сила.
Понякога консултантът и „пациентът“ четат заедно. По този начин консултантът може да спре читател на определено място и да го/я помоли да опише емоциите си и да опита да си предположи как ще се развие историята.
Първоначалният проект в България цели да обучи библиотекари да използват библиотерапия като помощно средство при консултации с приемни родители. Оттогава насам обаче идеята се разраства значително и като обхват, и като приложение.
Дончо Донев и Минчо Николов, който също е от Института за съвременна психология, изготвят първия наръчник по библиотерапия в България. Благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Глобални библиотеки – България“, наръчникът е издаден в тираж от 1500 броя, като много от тях са изпратени на библиотеки в различни точки на страната.
Библиотерапията е само една от редица иновативни услуги, предлагани в някои от приблизително 2800-те обществени библиотеки в България.
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна организира няколко издания на курс по 3D принтиране и моделиране. По време на курса деца и юноши се учат как да моделират 3D предмети като куб, любим герой или инструменти за всекидневна употреба.
Основаната през 1888 г. Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе не остава по-назад. Наред с курсове по 3D моделиране и програмиране за деца, библиотеката предлага обучения за работа с мобилни устройства за възрастни и такива по финансова грамотност за деца и младежи.
Тези и други услуги илюстрират разнообразните начини, по които обществените библиотеки в България могат да са в полза на гражданите, особено на хората в затруднено социално положение извън столицата.
Според Дончо Донев основното предизвикателство пред родните библиотеки е, че услуги като библиотерапия не получават адекватна държавна подкрепа, което ги прави прекалено зависими от частни източници на финансиране, например фондации. Липсата на финансова стабилност от своя страна прави дългосрочното планиране практически невъзможно.
Въпреки трудностите Донев остава оптимист заради отдадеността на библиотекарите. Както отбелязва той, с библиотекари се работи много лесно, тъй като те са „идеалисти с огромни сърца, готови да се борят за каузи“.
Материалът се появява първо на английски език със заглавие Bulgarians Get Help to Read the Blues Away в Balkan Insight.
Заглавно изображение: www.listchallenges.com
