Шоколадът, който в момента тихо и спокойно лежи в станиоловата си опаковка на бюрото ви, носи аромата на екзотични места, дълги пътувания и тропическа сладост. Не знаем дали след едно парченце от него ще сте там, но обещаваме, че следващият текст ще ви осигури вълнуващ скок назад във времето към слънчевия път на вкусното изкушение.
Сладката тайна на какаовото дърво е открита преди повече от 2000 години в дъждовните гори на Централна и Южна Америка. Прахът, добиван от стриването на шушулките му, е имал всевъзможни приложения както в кулинарията и медицината, така и в извършването на различни тайнствени ритуали. Пътят на какаото от подправка за местните жители до сладкото лакомство, което познаваме днес, преминава през различни култури и континенти.
Първите хора, използвали какаото за масова употреба, са маите и ацтеките – коренните обитатели на Мексико и Централна Америка. В периода 250 – 900 г. сл. Хр. маите правили специална напитка от какао, вода, семена от чушка и царевичен прах, която имала важна роля както в храненето им, така и в ритуалния и социалния живот на племето. Те са и тези, които „опитомили” какаовото дърво, като го пренесли от гората в населената от тях територия.
За маите споменатата напитка била питието на влиятелните личности от племето. Специално право да я консумират имали жреци, войни и търговци. Останалите жители ѝ се наслаждавали само при специален повод. Какаовата напитка била пренасяна в дар на боговете както от маите, така и от ацтеките. Запазени до днес рисунки и фрески доказват огромното значение на какаото в културата им.
Какаото акостира на европейска земя през XVI век. Колумб е първият, донесъл непознатото растение на Стария континент, но заслугата за всеобщата любов към него е на испанския мореплавател Ернан Кортес. Той експериментирал с напитката на маите, като добавил тръстикова захар и разнообразни подправки, за да направи вкуса ѝ по-привлекателен.
Така какаовата напитка с канела и ванилия се превърнала в новата европейска мода. Поради скъпия внос на растението до континента, първоначално новото изкушение било привилегия на аристократичната класа. Консумацията на какаовата напитка изисквала специален протокол, включващ порцеланови съдове и сребърни подноси.
Индустриалната революция от края на XIX век довела до създаването на всевъзможни изобретения, които направили производството на шоколад в пъти по-лесно и евтино. Качеството на създавания продукт също се увеличило значително, а технологията за изработване на фин шоколад не спира да се усъвършенства и до днес.
Какаовото дърво цъфти и ражда плодове целогодишно. Цветовете и плодовете растат направо от стеблото и по-дебелите му клони, а едно дърво може да има над 50 000 цвята на година. Те са изключително красиви, но не притежават аромат и вкус, което ги прави непривлекателни за насекомите. Поради тази причина само един от хиляда цвята успява да се превърне в плод. В зависимост от вида какао, са му нужни от 4 до 8 месеца, за да узрее. Заради трудното опрашване годишният добив от едно дърво не превишава десет килограма.
Реколтата се прибира на ръка и се оставя да ферментира. Ако този процес не се реализира правилно, какаовите зърна не добиват шоколадов вкус. След ферментация, реколтата се суши, почиства се и се пакетира. Следва печене на зърната на 98°C – процес, който трябва да се следи внимателно, защото ако се прекали, продуктът ще стане горчив. Меленето е следващата стъпка при добиването на шоколад и то се извършва с големи камъни. За да се избегне усещането за зърнеста структура, този процес може да се извърши няколко пъти. И така се получава какаовият прах, който преминава през още редица процедури, за да се превърне във вкусния шоколад, който така обичаме. Едно чудесно доказателство, че хубавите неща стават бавно!
Затова следващия път, когато му се наслаждавате, освен вкуса му, оценете и дългия път, който е извървял, за да направи живота ви по-приятен. Нека ви е още по-сладко, когато го похапвате!
