До преди година и половина Лилия Йовнова не мисли сериозно за стихосбирка. В един момент все пак решава да оформи най-добрите си стихове в ръкопис, след като писателят и неин добър приятел Иван Димитров („Софийски дует“, „Силата на думите“ и др.) редовно я подпитва дали няма планове за книга. Споделя ръкописа първо с него, както и с Марин Бодаков. Когато преценява, че че ръкописът е готов, го изпраща на изд. „Жанет 45“.
Три седмици по-късно, неочаквано бързо за самата нея, получава не просто отговор, а зелена светлина за издаване на книгата. Така на бял свят се появява „Моментът преди порастване“ – дебютната стихосбирка на едно лъчезарно и смело момиче, което обожава да облича емоциите си в безкрайно откровени стихове.
Младост и мъдрост в едно
До 7. клас Лили участва предимно в състезания по математика. Прави първите си стъпки в поезията, когато е на 13-14 г. Бързо установява, че писането ѝ помага да осмисли преживяванията си, като същевременно ѝ доставя приятни емоции.
„Никога не съм възприемала писането като някаква задача, в която аз много добре се справям, ето тук ги разбирам нещата…“, разказва Лили пред TrueStory.bg. „Винаги е било по-скоро начин на минаване нататък. Аз пиша безкрайно емоционално. Може на моменти да не изглежда толкова стилистически издържано, но знам, че поне е емоционално и напълно издържано пред мен.“
Лили завършва средното си образование в Американския колеж в София. Обмисля варианта да следва литература, но преценява, че ако запише тази специалност, има много голям шанс да ѝ омръзне и да реши, че не ѝ се занимава с писане. Тъй като иска да остане на територията на хуманитарните науки, се насочва към философия, политика и икономика (PPE) и в крайна сметка е приета да следва тази комплексна специалност в King’s College в Лондон.
„Моментът преди порастване“ излиза по-малко от половин година, след като Лили започва следването си в английската столица.
„Голям риск беше издаването толкова рано, но и до този момент не мога да кажа, че имам конкретно обяснение защо съм решила, че искам да изпратя ръкописа и да направя тази първа стъпка. Стори ми се много естествено. Стори ми се, че искам да говоря за тези неща, които са в книгата.“
В сборника Лили очертава сложността на съзряването през една много близка до сърцето ѝ тема – отношенията между хората и спънките в общуването помежду им. Тази тема я занимава вече няколко години, като Лили дори ѝ посвещава страничка във Facebook с провокативното наименование „Неразбирателства“.
„Силно вярвам, че цялото това много внимателно обмисляне на всяка дума води до такова усложняване на всичко, което искаш да кажеш на човека срещу себе си, все залагаш капани или премисляш реакции и т.н., на моменти толкова се изгубваш в цялото това планиране на комуникацията, че губиш самата комуникация.“
Лилия Йовнова на представянето на „Моментът преди порастване“ на 29 март 2018 г. в София. Снимка: Личен архив
Стихотворенията в „Моментът преди порастване“ се отличават със смислено послание, автентичност и красота, които няма как да ви оставят безразлични. Те се загнездяват в съзнанието както заради чистите емоции, които съдържат, така и заради способността на писателката да предава тези емоции с малко думи.
„Смятам, че можеш да постигнеш много ярки картини, когато използваш максимално малко думи, защото много внимаваш с всяка дума, докато когато пишеш по-дълго, усещаш, че имаш повече свобода, имаш как да разгърнеш образа. Когато пишеш много кратко, знаеш, че всяка дума трябва да си е на мястото“, обяснява младата писателка, която оформя минималистичния си стил под влиянието на писатели като Георги Господинов и Азис Таш.
Не поет, а нещотърсач
Лили все още няма 20 години, а вече може да се похвали със стихосбирка, чийто първи тираж се изчерпва за около три месеца. За книгата тя получава и съпътстваща награда в тазгодишното издание на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. Още преди дебютната си стихосбирка пък Лили печели конкурса „Малки поетики“ (2014) и е отличена в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2016). При все това тя подчертава, че не се възприема като поет, а като „нещотърсач“ (по Астрид Линдгрен).
„Темата за непрестанното търсене, пътуване и, както казва майка ми, щуране насам-натам е нещо много определящо ме и заради това [казвам, че съм нещотърсач]. Аз не се определям като поет. Аз търся думи, търся хора, търся места, търся неща, които да ме карат да се чувствам по определен начин и да мисля за определени неща.“
Покрай представянията на „Моментът преди порастване“ в София и други градове Лили получава преобладаващо положителна обратна връзка от читателите. От срещите си с тях научава, че много други хора са преминали през преживявания, наподобяващи нейните. Този опит я карат да се замисли за пореден път за важността на откритото общуване между хората. Тъй като гледа на споделянето като на най-ефективната форма на лечение, Лили насърчава читателите си да ѝ пишат, ако почувстват, че имат нужда от подкрепа, и отделя от времето си, за да им отговори възможно най-пълноценно.
Снимка: Даниел Пенев
Разбира се, Лили среща и критики, но това ни най-малко не я притеснява.
„Не е да не съм чувала негативни отзиви, но аз не съм била неподготвена за това и не съм със самочувствие, че няма какво да ми се каже. Смятам, че независимо на каква възраст си, не бива да си с такова самочувствие, а пък като си на 19, съвсем нямаш право да си с такова самочувствие.“
Стига критиките да са градивни, Лили ги приема с отворени обятия, защото само така може да става по-добра в това, което прави. Изобщо не я обезкуражава и популярното мнение, че младостта и мъдростта нямат и не могат да имат допирни точки.
„Безспорно трябва да се бориш с такива предразсъдъци, но пък е много хубаво, защото когато успееш да ги прескочиш, виждаш едновременно тази положителна реакция и изненадата, която е много чиста и много естествена. Според мен едно от най-хубавите неща е да изненадаш някого и да го накараш да си каже „Добре, значи може би невинаги съм прав, може би невинаги и предразсъдъците ми са намясто.“
Защото пътуването е по-важно от крайната точка
И до днес за Лили остава загадка с какво точно е успяла да привлече интереса на водещо българско издателство като „Жанет 45“, което получава стотици ръкописи всяка година. Самата тя не е от хората, които съзнателно търсят признание от някого, и се надява, че е оправдала доверието, което е получила.
„Жанет 45“ дава възможност на много млади писатели, особено в областта на поезията, и собственичката на издателството Божана Апостолова има право да се гордее с това, казва Лили.
Като нещотърсач, който счита пътуването за далеч по-важно от крайната точка, Лили споделя, че съвместната работа с издателството по „Моментът преди порастване“ ѝ е много по-ценна в дългосрочен план от самото издаване на книгата.
„Хората в „Жанет“, с които се запознах, [се държаха] безкрайно чистосърдечно и всеотдайно с мен, което аз силно вярвам, че ми е донесло най-много щастие покрай тази книга. Много се зареждам от хората, които минават през мен и живота ми, и безспорно голяма част от индивидите в това [издателство] са наистина страхотни хора. Не съм вярвала, че ще мога толкова бързо да свикна с тях, но много естествено се получи. Харесва ми и цялата динамика на самото издателство, начинът, по който работят. Като едно от най-големите издателства в България [в „Жанет 45“] е голяма лудница на моменти, но е много хубаво да видиш тези хора как виждат смисъла в това, което вършат, и не само че го виждат, ами си казват, че всякакви жертви и всякакви малки препятствия си струват.“
Лилия Йовнова. Снимка: Фелия Барух
В случай че сте пропуснали „Моментът преди порастване“, сега е моментът да наваксате. Тези петдесетина страници най-малкото ще ви покажат колко проникновени послания може да роди перото на едно 19-годишно момиче.
Ако пък на 3 август (петък) сте във Варна, можете да се запознаете със самата Лили и да си вземете стихосбирката с автограф, защото тя и Ангелина Александрова ще участват в поетично четене в рамките на тазгодишната Алея на книгата в морската столица. Място: Малък арт салон на БНР. Начален час: 19:00 ч.
Завършвам със стихотворението „Делник“ от„Моментът преди порастване“ с надеждата, че то ще ви подтикне да дадате шанс на творчеството на Лили.
Заглавно изображение: Личен архив
