Защото колкото и да бягаш от себе си, бягаш със себе си навътре в теб самата. Или с други думи – ти си това, което си, дори всеки ден да се събуждаш с нагласата, че вече си друг човек. Но ти си човек. А от това спасение няма.
И няма да се спасиш от себе си, от своите недостатъци и падения, характерни черти и белези, неизбежни промени и непроменими неизбежности. Свикнала си с омразата към всяка своя фибра, трудно ти е да свикнеш със себе си…такава каквато си.
Но за живота няма генерална репетиция, вече си на сцената. Тъжно ти е, че публиката не те обича, но за да те обикне тя, то ти трябва сама да се заобичаш. Такава каквато си. Защото си по-прекрасна от това, което демоните в душата ти твърдят.
Затова…
Не чакай целувките на слънцето. Ти не си луна, не се обличай в тъмнина. Ти си слънце – раздавай топлината си, не я крий от света от страх, че хората ще си тръгнат от теб, когато си добра с тях.
Опитай се да я направиш щастлива. Да, тази, която виждаш всяка сутрин в огледалото в банята с подпухнали очи и изражение на сърдито коте. Накарай я да се усмихва по-често, направо да се смее. Купувай ѝ сладолед, когато е тъжна, но и давай и броколи от време на време, за да има достатъчно желязо за мечовете, с които се бори срещу света, за да постигне своите мечти.
Научи я да се обича. Прави ѝ комплименти, погрижи се за нея. Така след време тя ще разбере колко е ценна и сама ще започне да обича правилните хора. После няма да има рани от любов към грешните.
Накарай я да разбере, че грешките са нещо нормално. Да правиш грешки е най-човешко. Лошото е, когато се хванеш за тях и откажеш да ги пуснеш, защото ти доказват, че не струваш. Да, така е – не струваш. Защото си безценна, прекрасна, невероятна. А грешките са уроци, които училището на живота ни дава всеки ден. Накарай я да разбере, че отличници са не тези, които не правят грешки, а тези, които се учат от тях.
Повтаряй ѝ, че всеки ден ще бъде невероятен и че от нея зависи той да се превърне в незабравим, а тя е достатъчно умна, талантлива, прозорлива, красива и още, и още, за да го направи такъв. А и случайно да не успее, винаги има утре.
Всъщност един ден няма да има утре. Но, ако си се отказала да избягаш от себе си и си се научила да приемаш своите падения, после да се изправяш и да продължиш напред, ако си се борила да превърнеш всеки твой ден в миг на щастие, то когато дойде времето, в което няма да има утре, ти ще го посрещнеш с усмивка, защото си обърнала гръб на съмненията, страха и вечното „Ех, защо не бях по-…“. Влюбила си се в себе си и всичките фибри на тялото си, правила си себе си и любимите си хора щастливи, обичала си. Защото си живяла.
