Да обичаш страната си е похвално, а да се стремиш да я опознаваш е достойно за голямо уважение. В този ред на мисли – шапка сваляме на следващия си герой. Той е живото определение на думата „приключенец“, а постиженията му са чистото вдъхновение за всеки, който има смелостта да трупа вълнуващи преживявания на сметката си.
С Вилиан ще си говорим няколко пъти, като днес ви представяме първия си много, много интересен разговор. В него той ни потапя в 25-дневното си пътешествие по суша и вода, което завършва с преход на България – от край до край! Как се оцелява в дивото, какво ти носи това преживяване и как те променя то – три, две, едно… четете внимателно 🙂
Здравей, разкажи ни набързо кой си ти.
Вилиан Стефанов: Казвам се Вилиан и съм любител фотограф, за когото пътуването се е превърнало в начин на живот. Влеченията ми към опознаването на родината се зародиха преди години като постепенно успях да развия умения, които да ми помагат да оцелявам в трудни ситуации. Особена слабост са ми отдалечените части на България, в които срещам невероятни хора, запазили човещината, мъдростта и чистотата на духа си. Стремя се да описвам колкото се може повече от тях, за да се запазят историите им и за идните поколения. Освен всичко друго обичам да бродя и из онези диви и необитаеми територии на родината ни, в които човек може с дни да не срещне себеподобен и да достигне до онова състояние на ума си, което му позволява да се пречисти и разшири мирогледа си.
Какво пише срещу думата „приключение” във Вилианския речник?
Вилиан Стефанов: Едно особено усещане, в което човек дава най-доброто от себе си и проявява такова любопитство и способност на самоусъвършенстване, каквито не биха могли да възникнат при каквито и да е други условия. Прилив на адреналин, нови цели, потенциално интересни места, които да ме омагьосат, срещи с интересни хора.
Как идва идеята да обиколиш България с каяк? И колко усилия и подготовка коства сбъдването ѝ?
Вилиан Стефанов: Както всяка щура идея и тази ми хрумна спонтанно, отлежа няколко дни и се формулира в планиран маршрут, по който да поема. Желание въобще не ми липсваше, трябваше само да си поставя цел, която да следвам и да покоря. Като подготовка не ми отне кой знае колко време. Закупих си каяк, хамак, на който да спя през нощта, храна за първите няколко дни, прибавих по един чифт дрехи в раницата и потеглих. Всъщност пътешествието протече на няколко етапа – пешеходни и водни, като ги комбинирах в зависимост от терена и маршрута.
Откъде мина пътят ти? Къде започна и къде приключи той?
Вилиан Стефанов: Тръгването бе планирано от българо-гръцката граница, като в следващите три дни прекосих пеша най-дивите части на Родопите. Няма да скрия, че на няколко пъти пътят ми се преплиташе с този на голям мечок, но за щастие успяхме да избегнем срещата.
Преходът ми през планината бе труден, поради високопланинския труднопроходим терен, липсата на храна и вода и трудната ориентация, но успях да достигна до град Девин, откъдето по река Въча се спуснах с каяка си. В следващите няколко дни плавах по яз. Цанков камък, яз. Въча и яз. Кричим, след което по река Марица достигнах до град Пловдив, откъдето започваше и следващият ми пешеходен етап. Плаването по водните пътища си беше истинско изпитание за физическите ми сили, на моменти се чувствах смъртно изморен, но успявах да продължа единствено благодарение на психическата си издръжливост.
Разстоянието от Пловдив до Ловеч взех пеша за десет дни, в които научих как да оцелявам в жегата и да се пазя от слънчев удар. Случи се така, че температурите по това време бяха доста високи и на няколко пъти прегрявах сериозно, поради липсата на вода и пренатоварване. Малко след Пловдив и преди Ловеч преживях две страховити гръмотевични бури, в чиито епицентър се оказах някакси съвсем случайно. Спомням си, че грохотът на гръмотевиците беше оглушителен, а дъждът се лееше като из ведро. Бях прогизнал, изморен и сам в средата на нищото, но се опитвах да запазя самообладание и да не се поддавам на страха. От Ловеч се спуснах с каяк по река Осъм, по която плавах до вливането ѝ в граничната река Дунав.
Само за 25 дни (01.08.2016-25.08.2016) успях да измина малко над 480 км по пътища, реки и язовири, да посетя десетки населени места, да срещна различни хора и да се докосна до животите им.
Къде спеше и с какво се хранеше по време на приключението си? Как протичаше един от онези ти дни?
Вилиан Стефанов: Нощите си изкарвах в хамак, който прикрепях между две дървета. Случвало ми се е да спя и на земята, в случаите когато теренът не позволяваше други и в каяка си, при плаването по водните пътища. Храната си я набавях от населените места, до които достигах, но ми се е случвало да преминавам през места без следи от човешки живот и да се храня с горски плодове, като случаите, в които съм оставал гладен не са малко. Общо взето имах план, който спазвах безусловно. Позволявах си да ставам около 10 сутринта, след което закусвах и се отправях на път. Имало е дни, в които съм прекосявал разстояние почти без почивка, ала това е било предимно заради доброто ми физическо и психологическо състояние, както и заради високия ми приключенски дух. Подготовката ми за лягане обикновенно започваше по залез слънце, след което следваше и задължителната вечеря.
Дай ни няколко съвета за начинаещи – как се оцелява в дивото? И освен за лисици, които крадат обувки, за какви други изненади трябва да се оглеждаме?
Вилиан Стефанов: Всеки може да оцелее и на най-дивите места стига да спазва няколко основни правила, а именно – да пази самообладание, да умее да превъзмогва страха си и да поддържа тялото и ума си в добро състояние. Ние, хората, сме способни на изумителни неща, когато това се отнася до собственото ни оцеляване. Тогава се задействат животинските ни инстинкти и се борим за живота с всички сили. Лично на мен ми се е случвало да изпадам в състояния, в които да преминавам през изключителни трудности, но връщането към човешкото състояние се случва много трудно.
Основно трябва да се внимава за диви животни, отровни змии и опасни насекоми. Разбира се, според типа на терена бихме могли да попаднем и на съвсем неочаквани препятствия – капани за диви животни, противопехотни мини, плаващи пясъци и много други. Тръгне ли човек на път, трябва да държи очите си на четири, защото в планината трудно се намира лекар.
С две думи: най-трудното и най-хубавото нещо, което ти се случи в тези 25 дни.
Вилиан Стефанов: Най-трудният ми момент беше по време на гръмотевичната буря, която ме връхлетя с пълна сила. Следващите 5 часа бяха кошмарни, дъждът се лееше като из ведро, а гръмотевици падаха в голяма близост до мен.
Най-хубавото нещо, което ми се случи, бе подкрепата на местните жители в едно от селцата, през които преминах. Изключително мили и любезни хора, даряваха ме с плодове и зеленчуци, така че да мога да си похапна и да продължа пътешествието си.
Какъв замина и какъв се върна оттам?
Вилиан Стефанов: Тръгнах като човек с много очаквания и стремежи, които да ме отведат по пътя, който ми е предначертан. Постепенно започнах да усещам промяната в себе си и в течение на пътешествието разбрах, че съм станал по-добър човек, че съм разширил мирогледа си. Всяка трудност ме каляваше, изкарваше най-доброто от мен наяве и в края на пътешествието си вече знаех, че съм способен на много повече, отколкото предполагах. Разбрах, че човешкият дух е това, което ни кара да вършим невероятни неща, докато тялото е само обвивка, която трябваше да бъде колкото се може по-здрава, но и в същото време пластична, за да може да расте наедно с душата.
Приключението „Експедеция Речен Път“ е заснето и бихте могли да го проследите с първите няколко епизода от поредицата:
Освен това наскоро излезе от печат и книгата, в която разказвам подробно за местата, през които съм преминал и всички интересни моменти, които са ми се случили по време на пътешествието.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook – имаме да ви разкажем още много вдъхновяващи истории!