Сутрин ме будиш с лъчите,
проникват в дълбок океан.
И в двама ни Пътят е сбран,
с ромол на допир пречистен.
Пръсваш следобед палитра,
от нежност в сплотена дъга.
Досущ тишина, ще тека
в лоно на обич грижлива.
Вечер сервираш на свещи,
домашен уют с топлота.
Сред пламенен поглед летя,
пия от чашата звездна.
Нощем си лягам в коприна,
в постлано с милувки легло.
В покоя на силно крило,
себе си в теб преоткривам.
Автор: Sanvali
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: xerobid.com
