Любов ли е!? Куршум в полет…
забил се плитко в сърцето…
И в него гасне зовен огън,
барут изсипва се в ,,полето“.
Надигат се искрите ни спонтанно
и сякаш чудо вършат… явно.
Защото близват нежно сетивата,
а на сърцата никнат им крилата.
И нещо болно… сякаш, че изплака.
Душата стене. И е някак млада.
А кръвта снове, снове оловно.
Не спира хич. Тече си волно.
Раздират се гърди с пресни ями.
Копнежи дъхави, дълбаят здраво…
Из полезрението нахлува огън…
и лумва буен и неспирен порив.
Любов е – казват ни челата…
Любов е – шепнат ни устите…
Любов е… сгорещени са и длани.
Любов е! Падат вече и забрани.
Автор: Албена Латинова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: hdnextyear.com
