Запознах се с нея задочно приблизително преди година. По това време следвах в Будапеща. Заговорихме се, след като разбрах, че тя я е станала човекът до Кристиян Янкулов – изключително талантлив музикант с неповторимо чувство за хумор и неописуема скромност, когото имам честта да считам за най-добър приятел от близо 20 години и за когото можете да прочетете тук и тук.
От Крис бях разбрал, че в свободното си време тя пише стихове. Съвсем скоро тя ми прати няколко от творбите си. Прочетох ги и оттам насетне нямах съмнение, че съм попаднал на млада и талантлива писателка, която обича да изразява себе си чрез огърлици от думи и постепенно гради свой собствен стил.
Година след запознанството ни с радост ви представям Цвета Тодорова.
Цвета е на 21 г. и е родена в Русе. Средното си образование завършва в Американски колеж „Аркус“ във Велико Търново, а в момента следва бизнес и предприемачество в Нов български университет (НБУ) в София. Захваща се с писане преди близо десетилетие, когато споделя свой стих в социалните мрежи. Скоро след това тя и най-добрата ѝ приятелка създават Facebook страницата Believe, която досега е харесана от повече от 166 000 души. Преди няколко седмици Цвета стартира своя собствена страница във Facebook, където споделя авторски творби.
Преди да ви оставя в компанията на няколко от стиховете на Цвета, в които любовта, болката и спомените са вплетени по магичен начин, ще споделя един от любимите ѝ цитати, защото той в голяма степен описва есенцията на поезията ѝ.
„Хубаво е да имаш малко талант, ако искаш да бъдеш писател. Но единственото реално изискване е способността да запомниш всеки белег.“ (Стивън Кинг)
Надявам се поезията на Цвета да ви вдъхнови да правите това, което обичате, защото само тогава резултатът ще бъде положителен и крайният продукт ще говори сам за себе си. И ще носи радост и топлина на околните!
Приятно четене!
Бабо
раят е там
където не ме
гледаш отвисоко.
Карта
Знай, че където и да си
до мен
или на километри от мен
пак ще си по-близо
от всеки друг.
Понякога
Понякога си мисля, че искам да те видя
за да те забравя
и като те видя
забравям за всичко останало.
Докато спиш
спокойно и дълбоко
ще си взема дрехите
ще обиколя света
ще срещна хора.
След това ще се върна,
за да те събудя и да ти
кажа,
че светът няма значение,
ако не го обикалям с теб.
Война
Караме се,
дразним се,
когато аз греша
ти се извиняваш,
когато единият обича
това не си ти.
Здравей
Обажда се миналото.
Ще ме намериш в папка
„Пропуснато“.
Заглавно изображение: Авторската страница на Цвета Тодорова във Facebook