Проиграх даровете от трите феи-кръстници на комар – му казвам.
Аз пък търся принцеса-измекяр – отвръща той.
Разсмивам се. Това е достатъчно по-късно да се влюбим.
След полунощ страховете ни ще се превърнат в тиквеник, ухаещ на обещания, калени с ванилия, мед, орехи, уют.
Специалният ми стъклен кец ще бъде в него.
Неговото колело ще бъде моят кон.
Така под тропота на хиляди машини, сред суетата на технологичния напредък и суматохата в модерния ни град, ще намерим щастливия финал.
Поръсен с вълшебен прах от ТЕЦ-ове, обвит от смог, по наш си начин приказно красив.
Автор: Юлия Желязкова
Ако този текст ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: drawingforkids.org
