Откакто първите заселници от Норвегия и Британските острови се установяват на острова в края на IX и началото на X век, Исландия винаги се е намирала в особена ситуация. От една страна, географската изолация, суровият климат, девствената природа и екзотичният език и култура превръщат страната в изключително привлекателно и мистично място. От друга страна, същата тази географска отдалеченост, малкото на брой местни жители и почти незабележимото присъствие на страната в международната политика са сред основните причини Исландия да попада сравнително рядко в международните новини.
На практика Исландия започна по-често да привлича вниманието на останалия свят през последните няколко години. Първото мащабно събитие, което постави Исландия на челно място в новинарския поток, беше финансовата криза през октомври 2008 г. и последвалите протести срещу финансовия и политическия елит на страната. През пролетта на 2010 г. Исландия се прочу с вулкана Еяфялайокул в южната част на острова. Той избухна в ранните часове на 14 април и продължи да бълва пепел в продължение на шест седмици, което предизвика множество усложнения за въздушния транспорт по целия свят.
През първата половина на тази година Исландия привлече интереса на милиони хора по два коренно различни повода.
През април министър-председателят на страната Сигмундур Гунлаугсон подаде оставка, след като „Досиетата от Панама” (Panama Papers) показаха, че съпругата му има офшорна компания с големи искове към местни банки, които правителството спаси след срива на банковата система през есента на 2008 г. Причината за оставката е конфликт на интереси, тъй като Гунлаугсон не е декларирал наличието на компанията при съставянето на кабинета.
За разлика от политическия скандал около „Досиетата от Панама”, отличното представяне на исландския национален отбор по футбол по време на Европейското първенство във Франция показа страната в изцяло положителна светлина. Специалните грижи, които местните власти полагат за развитието на футбола през последните две десетилетия, дават отлични резултати. Исландският национален отбор не само се класира на голям форум в мъжкия футбол за първи път в историята си, но достигна четвъртфиналите, като по пътя си отстрани Англия след победа с 2:1. По време на Европейското първенство исландските футболисти и привърженици очароваха света и с характерния си викингски поздрав, с който гарнираха успешното си представяне.
Наред със споменатите събития, Исландия има десетки други особености, с които очарова търсещите нови знания и приключения. Следват 10 любопитни факта, които ще обогатят представата ви за земята на огъня и леда.
Факт 1: Исландия е най-мирната страна в света
Годишният доклад Global Peace Index (GPI), който изследва мира по света, определя Исландия като най-миролюбивата страна в света. В наскоро публикувания доклад за 2016 г. Исландия оглавява класацията за шеста поредна година. Челната десетка на най-миролюбивите страни се допълва от Дания, Австрия, Нова Зеландия, Португалия, Чехия, Швейцария, Канада, Япония и Словения. За сравнение България се нарежда на 29-о място.
Индексът измерва нивата на мир в 163 страни и територии на базата на 23 качествени и количествени показателя. За да представят достоверна картина, авторите изследват два типа мир: негативен и положителен. Негативният мир е подход, при който хармонията в едно общество се определя от отсъствието на насилие и страх от насилие. Положителният мир пък се отнася до ценности, институции и политики, които подпомагат създаването и поддържането на мирни общества.
Мирът в Исландия допринася за високия стандарт на живот на местните малко над 330,000 жители, като им дава усещане за сигурност, удобство и удовлетвореност от живота. Това твърдение се доказва от тазгодишния World Happiness Report, който определя Исландия като третата най-щастлива страна, непосредствено зад Дания и Швейцария.
Факт 2: Исландия е сред най-четящите и пишещи страни в света
Исландия е сред първенците в света както по брой писатели и публикувани книги на глава от населението, така и по читателска активност. Исландците обичат да изразяват своите ценности, впечатления и възгледи чрез писаното слово. Според BBC всеки десети исландец ще публикува поне една книга през живота си. В последните няколко години исландската литература се радва на все по-голяма популярност в чужбина. Най-известен сред съвременните исландски писатели е авторът на криминални романи Арналдур Индридасон, който може да се похвали с над 12 милиона продадени копия по целия свят. През 1955 г., едва 11 години след създаването на Република Исландия и в момент, когато населението на страната е около 156 000 души, исландският писател Халдор Лакснес получава Нобелова награда за литература.
Повече за ролята на четенето и писането в Исландия в исторически план, за исландската литература, за състоянието на книжния пазар в страната и за политиките на исландското правителство в областта на литературата можете да прочетете в обширния материал на TrueStory.bg от преди няколко дни.
Факт 3: Едно семейство, различни фамилни имена
Ситуацията с фамилните имена в Исландия е хем леко объркваща, хем прелюбопитна. За разлика от много страни, сред които и България, майката, бащата, синът и дъщерята в повечето исландски семейства имат различни фамилни имена. Тази особеност се дължи на специфичния начин на определяне на фамилните имена в страната.
Фамилните имена Исландия се определят въз основа на бащиното (или понякога на майчиното) име. При тази система фамилното име на детето съдържа първото име на бащата или на майката и наставката -son (при момчетата) и -dottir (при момичетата).
В своята „Малка книга за исландците” исландската писателка, журналистка, преводачка и консултантка Алда Сигмундсдотир показва как функционира системата. Представете си исландска двойка с имена Йон и Гудрун. Те имат син Карл и дъщеря Катрин. Ако семейството реши да използва бащиното име, пълното име на сина ще бъде Карл Йонсон, а на момичето – Катрин Йонсдотир. Ако пък семейството предпочете да използва майчиното име, тогава синът ще се казва Карл Гудрунарсон, а дъщерята – Катрин Гудрунардотир.
Когато Карл Гудрунарсон има деца, фамилията на сина му ще бъде Карлсон, а на дъщеря му – Карлсдотир. Когато Катрин Гудрунардотир създаде семейство и при условие, че тя и съпругът й решат да използват нейното име, синът им ще носи фамилията Катринарсон, а дъщеря им – Катринардотир.
Наред с този начин на определяне на фамилните имена, има случаи, при които членовете на едно исландско семейство споделят едно и също фамилно име и го предават по наследство. Въпреки че е по-рядко срещано, това явление съществува и днес. Както обяснява писателката Алда Сигмунсдотир в спомената вече книжка за исландците, много от тези фамилни имена имат елитарен характер, тъй като се появяват през XVII век, но навлизат по-широко в употреба под датско влияние през XIX век.
Факт 4: Исландците се обръщат един към друг с първите си имена
Подобно на скандинавските страни, Исландия цени високо равенството между хората. Властите и местните жители се стремят да поддържат среда, в която всеки се чувства уютно, независимо от възраст, пол, националност, образование и професия.
Сред най-типичните прояви на този стремеж към равенство е общуването на първи имена. Обратно на повечето страни по света, особено в Европа и Северна Америка, общуването между хората в Исландия е подчертано неформално. Исландците се обръщат един към друг с първите си имена без оглед на възрастова разлика, позиция в йерархията и други фактори, които отличават участниците в общуването. Служител и работодател, стажант и ментор, студент и преподавател – веднъж запознали се, всички използват първи имена.
Факт 5: Исландия първа в света избира жена за президент
На 29 юни 1980 г. исландката Вигдис Финбогадотир влиза в историята като първата жена, избрана за президент на демократична страна. Финбогадотир остава на поста четири последователни мандата. През тези 16 години тя работи за опазването на исландската култура и наследство, равенство и човешки права.
Исландия държи и друг рекорд по отношение на толерантност и човешки права. На 1 февруари 2009 г. 66-годишната Йохана Сигурдардотир поема поста министър-председател на Исландия и става първата жена на този пост в историята на страната и първият правителствен лидер в Европа (а може би и в света), който не крие хомосексуалността си. Сигурдардотир оглавява новия кабинет само няколко месеца след началото на финансовата криза в страната и остава на поста до 2013 г.
Сигурдардотир има още един рекорд на своята сметка: за най-дълго служил народен представител в Исландия.
Факт 6: В Исландия бирата е забранена до 1989 г.
През 1915 г. исландските власти забраняват употребата на алкохол, след като около 60% от мъжете гласуват в подкрепа на тази мярка в проведения 7 години по-рано референдум. Жените все още нямат право на глас, но също подкрепят забраната. По това време исландците като цяло гледат лошо на употребата на алкохол, особено на бирата, която страда поради чисто политически причини. В този период исландците се борят за независимост от Дания, а бирата се свързва с датските порядки, което я прави „непатриотична” напитка.
През следващите две десетилетия режимът се разхлабва. Първо е легализирана употребата на червено вино, а през тридесетте години идва ред на други алкохолни питиета. Бирата остава низвергната цели 74 години. Употребата на пиво е разрешена чак на 1 март 1989 г. – годината, която поставя началото на края на комунистическите режими в Централна и Източна Европа.
Оттогава насам на 1 март всяка година исландците честват Деня на бирата (Bjordagur). Днес на бирата се падат 62% от 7.1 литра чист алкохол, който средностатистическият исландец консумира на година. По дял на бирата спрямо годишно консумирания алкохол исландците се нареждат пред Германия и Чехия (по 54%), които имат дългогодишна традиция в производството и консумацията на бира, както и пред Великобритания (37%).
Специфичните взаимоотношения между исландците и алкохола през годините предопределят политиките на страната в тази област до ден-днешен. Любителите на алкохолни напитки няма да намерят алкохол в исландските супермаркети. Вместо това трябва да потърсят специализираните магазини за алкохол.
Факт 7: Исландските коне са сред най-породистите в света
Освен с уникалната си природа, която е резултат от геоложката младост на острова и специфичните климатични условия, Исландия може да се похвали с едни от най-породистите коне в света.
„Те [исландските коне] са благоразположени, приятелски настроени и мили”, казва Бриндис Гунарсдотир, която заедно със съпруга си управлява известен конен парк, в интервю за The Reykjavik Grapevine. “Въпреки че са малки – исландските коне тежат между 330 и 380 кг и достигат височина от 132 до 142 см – те са много силни. Когато докосвате исландски кон, вие докосвате викингски кон, защото породата се е запазила чиста около 1000 години – откакто първият кон е доведен на острова.”
За да запазят чистотата на породата, исландците правят определени жертви. „Ако отведете исландски кон в чужбина, той няма право да се върне”, обяснява Бриндис Гунарсдотир в същото интервю. „Това може да е наистина тъжно и сърцераздирателно за ездача, но такъв е законът.”
Факт 8: В Исландия няма железопътен транспорт
Исландия вероятно е единствената високоразвита страна (или поне една от малкото такива), в която няма железопътен транспорт. На първо четене това може да звучи шокиращо, ако не и абсурдно. В действителност тази липса има своето логично обяснение, като основните причини са две: географските особености на страната и струпването на около две трети от населението във и около столицата Рейкявик. Тези особености правят изграждането на жп транспорт доста трудоемко и в голяма степен нерентабилно. Като цяло исландците предпочитат да пътуват с автомобил, защото това им дава независимост и удобство, а и цената на горивото е сравнително ниска спрямо местния стандарт на живот (около 1.50 евро на литър).
Скоро обаче ситуацията може да се промени. От няколко години исландските власти планират изграждането на високоскоростна жп линия, която да свързва Рейкявик с международното летище в Кефлавик. Очаква се проектът да струва над 1 милиард евро. При успешното му завършване пътуването с високоскоростния влак между столицата и международното летище ще отнема между 15 и 18 минути. В момента същото пътуване с кола или автобус отнема приблизително 45 минути.
Факт 9: Исландците плащат около 100 евро месечно за ток, вода и отопление
Според данни на Numbeo.com за покупателната способност на населението Исландия попада сред петте най-скъпи страни за живеене в света. В същото време исландско домакинство, което ползва апартамент с площ от 85 кв.м, харчи средно около 100 евро месечно за ток, вода, отопление и сметосъбиране. Обяснението: изобилието от геотермална енергия. Днес в Исландия има най-малко 25 действащи вулкана и множество горещи извори и гейзери.
Факт 10: Туристите в Исландия са пет пъти повече от местните жители
През последните няколко години Исландия се превърна в популярна туристическа дестинация, донякъде благодарение на сериала Game of Thrones, който отчасти се снима там. Броят на туристите расте с около 30% на година. Според прогнозите до края на тази година Исландия ще посрещне около 1.7 милиона туристи от САЩ, Германия, Канада и други богати страни. От миналата година туризмът е най-големият сектор на исландската икономика.
Засиленият туристически поток към Исландия има своите ползи и недостатъци. Тъй като става въпрос за платежоспособни посетители, исландските хотели, ресторанти, заведения за бързо хранене, клубове и спа комплекси генерират солидни приходи. Туристите също така опознават страната и я популяризират пред останалия свят.
В същото време обслужването на 1.7 милиона туристи за страна с население от малко над 330 000 души е сериозно изпитание само по себе си. Увеличението на туристите води до увеличение в цените на много продукти и услуги, което, съвсем логично, не се нрави на местните жители. Не на последно място, в страната вече тече сериозна дискусия относно влиянието на туристите върху околната среда. Сред предложенията за устойчиво развитие на туризма е въвеждането на квоти за посетителите на туристически атракции като Синята лагуна, както и туристически данък с цел осигуряване на средства за изграждане на допълнителна инфраструктура.
На водещата снимка: Изглед към част от столицата на Исландия – Рейкявик, от върха на катедралата Hallgrímskirkja. Автор: Даниел Пенев
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още интересни истории за света около нас!