Една от най-интересните български групи в социалната мрежа Facebook е „Препоръчай филм“. В нея членуват близо 20 хиляди души и всеки ден се обсъждат филми, актьори, актриси, режисьори, сценаристи… Споделят се впечатления, мнения и позиции за киното и всички негови аспекти. Един от активните участници в групата е момичето, което ви представяме сега – Росица Колева. Освен че е супер компетентна в областта на филмите, тя е много забавна и чаровна. Преди време заяви намерението си да изгледа 1000 филма за 1 година и да описва впечатленията си от тях в блог – амбициозна, но и не непостижима цел, особено за Роси. 🙂 Това беше и поводът да се свържем с нея. А тя надмина всичките ни очаквания – сладкодумно, свежо и с прекрасно чувство за хумор ни разказа за себе си, за киното, за любимите си филми и режисьори. Ако досега не сте били изкушени от седмото изкуство, след като прочетете интервюто с Роси, няма начин да не станете негови (и нейни!) фенове.
Роси, здравей! Би ли се представила на читателите на Truestory.bg с няколко думи.
Роси Колева: Ха, сега де, обикновено това е моя реплика. Родена във Варна и все така живееща си там. От повече от десет години съм репортер и ми е малко странно да не задавам аз въпросите. Иначе съм много приказлива, завършила журналистика и само дивотии в главата ми. Шегувам се с всичко, с всички, със себе си най-много. Най-обичам да правя смешки на околните и аз да се смея с тях. Понякога даже прекалявам, дори мъжът ми трудно издържа на вечното ми хилене. Абе живея, за да се смея, а характерът ми е малко като на анимационен герой. Затова сигурно най-добре от всички се разбирам с племенника ми Даниел, който още няма две години, но е същият шемет като мен, пък и сме една зодия. С овните винаги е весело.
Много обичам екстремни неща, свързани с височини – катерене, летене, скачане с бънджи. И лодки обичам, но това предполагам е нормално, нали съм раждана на море. Интереси имам много, лесно се паля, но и бързо ми омръзва. Май само филмите са ми константа в живота. И игрите – от години прахосвам доста време с джойстик в ръка.
„Шегувам се с всичко, с всички, със себе си най-много“, споделя Роси:). Снимка: Личен архив
Ти си активен и уважаван участник в групата „Препоръчай филм“ във Facebook. Имаш точни, категорични и обосновани преценки за филмите, които гледаш. Кога започна да се интересуваш от кино? Кой човек/какво събитие беше стимулът за това?
Роси Колева: 4-годишна бях, когато заживях в киносалона. Още не можех да чета, а едната ми баба, на която казвам Мани, тогава работеше в онова държавно предприятие „Кинефикация“. Въртяха я на смени във всички кина във Варна (имаше много, не като сега само в моловете) и когато се е налагало тя да ме гледа, ме вземаше с нея на работа. „Да ме гледа баба“, в моя случай бе равносилно на това аз да гледам филми от последния ред в салона. Тогава ще се е родила тази ми страст. После, вече около 6-годишна, у дома се появи и първото видео и настана големият купон с въртене до припадък на едни и същи касетки с „Терминатор“, карате филмите с Шо Косуги и естествено с Чък Норис. Впрочем „Терминатор“ и до днес е един от любимите ми филми, а „Самотният вълк Маккуейд“ винаги го препоръчвам, когато някой зажаднее за подвизите на великия Чък. След това дойде ерата на видеотеките и ако хората си вземаха по един-два филма за гледане, аз алчно награбвах по три. Рядко ходех с домашни на училище, бях твърде заета да гледам филми 🙂 .
Какво трябва да съдържа и притежава даден филм, за да ти допадне?
Роси Колева: Не е нужно да съдържа нещо конкретно. Много зависи от настроението ми. Случвало се е да гледам някой филм и въобще да не ми хареса, а след време да го повторя и да се чудя защо не съм го оценила първия път. И обратното се е случвало. Киното е субективно, както и всяко друго изкуство. Въпрос на различни възприятия, индивидуалност, лични преживявания. Нямам любим жанр, нямам и такъв, който да не харесвам. Както гледам аниме, в следващия момент мога да се прехвърля на екшън, а накрая да приключа с тежка драма. Може и в обратен ред.
Има ли филмова школа, начин на правене на кино или стил, зададен от определен режисьор, които обожаваш?
Роси Колева: Тери Гилиъм. Завинаги. В този човек се влюбих в невръстна детска възраст, след една кинопанорама в старото кино „Димитър Благоев“. Въртяха „Приключенията на Барон Мюнхаузен“. Пет пъти го гледах един след друг. Гилиъм все едно беше влязъл в главата ми и извадил на екрана собствените ми фантазии. Като малко по-голяма гледах „Бразилия“. Тогава ми стана ясно, че това е любимият ми режисьор и искам да гледам такова кино. Естествено никой не е съвършен и той също ме е разочаровал, но само веднъж – с „Нулевата теорема“. Но и този филм, колкото и да не ми хареса, си има своите качества, а и бил лична победа за Гилиъм, че въобще е видял бял свят. Имал е проблеми с финансирането, феновете са събирали пари, за да бъде завършен проектът. Абе, коя съм аз, че да намирам кусури на Гилиъм. 🙂 В последно време съм станала фанатичен почитател и на създаденото от Джъстин Кърцел.
А какъв тип филми не харесваш?
Роси Колева: Няма такъв. Гледам всичко и се опитвам дори и в най-тъпия да си намеря нещо. Понякога няма история, но има красота – Crimson Peak ми е най-пресният пример за такъв. Друг път историята е силна, но слаба режисура или смотан оператор я развалят. Ако усетя, че това, което гледам, не ми харесва в цялост, все пак си търся по някой елемент, защото и в най-глупавия филм на света са вложени работа, време, някаква емоция, пък била тя и грешната. Е, има и неспасяеми филми, в които колкото и да се напъвам да се хвана за нещо, не ми се получава. Но пък харесала-нехаресала, винаги гледам докрай. Нямам недогледан филм.
В общи линии всичко мога да понеса в един филм, с изключение на лоша актьорска игра. Ясно, че киното е съвкупен продукт, за който полагат труд много хора, но не са един и два примерите, в които некадърен актьор разваля хубава идея, сценарий, режисура, камера. И обратно – поне за пет филма се сещам, които не струват, нито като история, нито като режисура, но даден актьор изнася всичко на гърба си. Винаги актьорите са ми били водещи. Те са не само лицето на крайния продукт, но са и хората, които имат смелост да покажат най-интимните си емоции пред света. Гледаме ги, знаем, че е наужким, но за тях не е. Смеят се, плачат, убиват, обичат, оставят от себе си и вземат по нещо със себе си от всяка снимачна площадка. Не че познавам много актьори, но много уважавам тази професия. И си мисля, че въобще не им е лесно.
Роси е фен на екстремните спортове. „Интереси имам много, лесно се паля, но и бързо ми омръзва. Май само филмите са ми константа в живота. И игрите…“, споделя тя. Снимка: Личен архив
Би ли споделила личния си топ 5 на най-добрите филми?
Роси Колева: Личният ми топ 10 наброява около 100 филма, да изброя само 5 ще ми е още по-трудно, но да речем, че „Американски прелести“ винаги ще е номер едно. Някъде след него се нареждат „Кръстникът“, „Бразилия“, „Седем“, „Догвил“. От октомври миналата година насам в челните редици се намести и новата ми любов – „Макбет“. Вече ме вземат на подбив, че не млъквам за него, но си го харесвам и колкото пъти го гледам, винаги ми носи емоция, която пожелавам на всеки да изпитва, когато намери своя си филм.
А на най-добрите режисьори?
Роси Колева: Гилиъм и Кърцел ги споменах, много харесвам и Финчер, и Линч, и Франсоа Озон, и Кшищоф Кешловски. Последния, за мой срам, открих сравнително скоро. Но по-важното е, че го открих, не без помощта на „Препоръчай филм“.
Преди време си постави амбициозната цел да изгледаш 1000 филма (които досега не си гледала) за 1 година. Как върви изпълнението на мисията? 🙂
Роси Колева: Последно когато ги броих, ги бях докарала до 260. Изоставам от графика си, но ще наваксам. Ако пък не успея – здраве да е. 🙂
Имаш блог, в който споделяш впечатленията си от тези филми – на какъв адрес можем да ги четем и коментираме?
Роси Колева: Напоследък пиша по-рядко, че трябва и да поработвам, само с филми не става. 🙂 Иначе си трупам изгледаните заглавия, а блогът се казва „1000 филма за година“ – https://1000moviesforyear.wordpress.com/
Какво трябва да съдържа едно ревю на филм, за да е полезно и хубаво за читателите? А ти как пишеш своите – водиш ли си записки, докато гледаш, или просто описваш общите си впечатления след финалните надписи?
Роси Колева: Въпрос на вкус е. Аз харесвам забавни ревюта и такива с лични впечатления. Искам като чета, да разбера какво е усетил от филма този, който пише за него. Стандартните приказки в професионалните ревюта мога да ги прочета навсякъде, по-ценно ми е личното възприятия на отсрещния. Затова и толкова много харесвам групатa „Препоръчай филм“. А още по-хубавото в нея е, че там освен качествени филми, се намират и много качествени хора. Няма да ги изброявам поименно – те си знаят, но от сърце благодаря на Вселената, че ме запозна с тях.
За моите ревюта не си водя записки, докато гледам. Но аз и не възприемам нещата, които пиша, като ревюта. Нямам самочувствието, че умея да пиша такива. Това са зрителски коментари от първо лице и лични разсъждения, нищо повече. Свършва филмът и ако имам време и съм на кеф, се изливам веднага, съвсем емоционално. Друг път оставям да отлежат в главата ми, преди да започна да пиша. Много зависи и от филма.
И последно – идват „Оскарите“. Каква е прогнозата ти – кои ще са според теб победителите в категориите за филм, режисьор, главна мъжка роля и главна женска роля?
Роси Колева: БАФТА вече си раздадоха наградите и съдейки по тях, едва ли някой ще се изненада, ако „Завръщането“ на Иняриту обере статуетките. Моят фаворит пък въобще не присъства в номинациите, но аз все пак тайничко стискам палци Фасбендер да вземе „Оскар“ за главна мъжка роля. Ди Каприо, мисля, може да изкара още една година без златен гол мъж 🙂 . За главна женска залагам на Бри Ларсън.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви запознаем с още интересни и вдъхновяващи личности, които имат какво да кажат 🙂
