Макар и малко позакъсняла, пролетта вече започва да се усеща. Което автоматично слага начало на онова хубаво време с по-малкото дрехи, колелото, кецовете, бирите на пейка, повечето усмивки и… да – любовта! Въпреки че с малко повече въображение можем да намерим място на това силно чувство във всеки сезон, пролетта е специална. Топла, слънчева и така прекрасна, тя плаче да бъде обичана. Настоява да те накара и да обичаш по-силно.
Така да бъде. Предайте се и се обичайте. А какво е любовта ли?
Когато луната ти прилича на голямо парче пай, когато виждаш света да блести така, все едно си изпил твърде много вино, когато звънчета звънят и пеят „Животът е прекрасен“, когато танцуваш върху облак. Когато ходиш насън, но знаеш, че не сънуваш – това е любовта.
Честита пролет!
