Този текст, актуален и днес, е печатан като последна страница на всички ученически книжки в България до 1944 година. Открихме го съвсем случайно сред стари документи.
Господи, Боже наш!
Ти, който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва!
Озари ни с лъчите на могъщия преблаг дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас!
Укрепи в гърдите ни пламъка на свобода и правда!
Просветли ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост!
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци,
Ти, който си благославял меча на нашия войн и си го водил към подвиг и величие,
Ти няма да забравиш и нас!
Простри десница над нас да вървим по Твоя път с нашия избран народ –
Твой верен роб и войн, заседнал в своята земя по Твоя воля!
Дай ни сили да живеем и работим за благото и величието на Отечеството!
Дай на скъпата наша Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да лети през вековете, водена от своя мъдър Цар, към победи и възход, към могъщество и вечност – за Твоя слава!
Амин!
