На 8 април 1994 г. е открито тялото на Кърт Кобейн – вокалист и лидер на групата Nirvana. Наричан от някои „Бога на рока“, той се превръща в символ на новото гръндж течение в световната музика, белязало 90-те години на миналия век. Идол за младото поколение, Кобейн е обичан както заради безграничния си талант, така и заради апатичното си отношение към славата, нехарактерно за световноизвестен музикант.
А както неведнъж сме споменавали, ярките звезди светят кратко. Въздействащ, красив и различен, Кърт Кобейн прилича досущ на музиката, която твори. Със смъртта му си отива и цяла една ера – онази, която той самият създава. Макар Foo Fighters да продължават делото на Nirvana, звученето им никога не повтаря искрата, която Кърт запали за света.
Затворен в себе си, отдаващ се на чувства, сред които нерядко и тъга, Кобейн прави музика, раждаща се първо в сърцето му. А там покрай мрачните усещания, той често се вдъхновява и от любовта – носеща му разнообразна гама от емоции и съпътстваща го до самия му край. Провокиран от това чувство, Кърт Кобейн посвещава голяма част от песните си на момичетата в живота си. Днес избрахме да чуем точно една от тях.
