В TrueStory.bg сме изкушени от литературата и сме благодарни на тези, които я правят достъпна за нас, за вас, за всички четящи хора в България. Изпитваме голямо уважение към труда на преводачите на чуждоезикови текстове. Ето защо решихме да ви ги представим.
В продължение на няколко седмици ще публикуваме интервюта с преводачи на художествена литература, които разкриват изкуството на превода на базата на личния си опит. Зададохме им еднакви въпроси, но получихме невероятно разнообразни и смислени отговори, които ви представяме с огромна радост.
Вече ви запознахме с Росица Цветанова.
А днес с удоволствие разговаряме с Алеко Дянков.
Той превежда от немски език, като благодарение на него на български език се появяват „Врагът“ (Ciela, 2014) на Ерих Мария Ремарк, „Моята прекрасна книжарничка“ (Ciela, 2015) на Петра Хартлиб, „Алилуя“ (Ciela, 2013) на Йохана Алба и Ян Корин и др.
Приятно четене!
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Алеко Дянков: Първо и най-важно – син съм на баща си, Кръстан Дянков. Тръгнах рано по неговите стъпки, само че не с английски като основен чужд език, а с немски. Второ – от любов към българския език, която също съм наследил от баща си. Както и от любов към литературата.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Алеко Дянков: Приблизително от четвърт век. Професионално започнах да се занимавам с превод през 1993 г., когато започнах работа в Немската редакция на Радио България. Това бяха късовълновите излъчвания на БНР на чужди езици. Там трябваше да превеждам от български на немски. Имах и вече един преведен на немски български роман, но той така и не видя бял свят в Германия. Малко по-късно преведох и първата си публикувана книга, вече от немски на български. Общо съм превел около десетина книги, както и две-три пиеси. Не са много, все пак немскоезичната литература не е особено популярна у нас. Да не говорим пък за българската литература в немскоговорящите страни.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Алеко Дянков: Винаги съм смятал, че преводачът е нещо като „съавтор“.
Алеко Дянков избира професионалния си път, повлиян от личността и работата на баща си – големия български преводач Кръстан Дянков. Снимка: Bg.wikipedia.org
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Алеко Дянков: На първо място преводачът трябва да е търпелив. Изисква се огромно търпение, за да вникнеш в мисълта и стила на автора. Трябва освен това отлично да владееш езика, на който превеждаш, за да откриваш винаги най-добрия вариант за дадена дума или фраза. Налага се и да си организиран, да спазваш срокове, да умееш да работиш под стрес. Последното го усвоих през 10-те години в БНР, където работиш в стая с още 4-5 човека, които понякога вдигат шум, разказват си вицове, докато ти се мъчиш.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Алеко Дянков: Виж отговора ми на предишния въпрос.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Алеко Дянков: Рецепта за некачествен превод? Ако говорим за художествена литература или за публицистика, тук най-голяма отговорност носят издателствата и редакторите. А при тях парите често са по-важни от качеството. Няма как за 5-6-7 лева на страница да получиш качество. Затова и на книжния пазар понякога излизат боклучави преводи. Слава Богу, вече се случва все по-рядко.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Алеко Дянков: Да вникне в стила на автора, за да може да го пресъздаде възможно най-добре.
Какво Ви дава професията преводач?
Алеко Дянков: Зависи от изходния текст. Когато книгата е добра и когато си свършиш добре работата, оставаш удовлетворен. Затова се старая да не поемам поръчки за лоша литература. С преводи богат не се става, така че за пари изобщо не може да се говори. Славата също е относителна. Малко са хората, които обръщат внимание на името на преводача, а ако го правят, то е защото преводът не струва. Добрият превод често минава незабелязан, докато при лош веднага започват критиките. Така че в крайна сметка остава личното удоволствие да си се потопил в света на един автор, да си разнищил творбата му и да си я пресъздал на друг език.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Алеко Дянков: Няма невъзможни неща! „Одисей“ на Джеймс Джойс се смята за непреводима, но великолепната Иглика Василева доказа обратното.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Алеко Дянков: Винаги с най-новата! Но, ако трябва да бъда по-конкретен, с разказите на Ерих Мария Ремарк, публикувани преди две години в сборника „Врагът“ (Ciela, 2014).
На водещата снимка: Алеко Дянков. Източник: БНР
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим ежедневно за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
