„Мечтите ни винаги са по-красиви, когато не се осъществяват.“
Сиси, императрица на Австро-Унгария
За пръв път научих за Елизабет Баварска, останала в историята с галеното име Сиси, в ранните си тийнейджърски години. Тогава по телевизията излъчиха някои от прочутите филми с Роми Шнайдер, посветени на живота на императрицата на Австро-Унгария. Бях толкова впечатлена от характера, силата и любопитната съдба на тази забележителна жена, че дълги години по-късно си спомнях части от пресъздаденото в лентата и фрагменти от живота й, интересувах се от литература, посветена на личността и съдбата й.
Ето защо оценявам като истински радостно събитие факта, че преди дни на нашия литературен пазар излезе книгата на американската писателка Алисън Патаки „Сиси – самотната императрица“ (издателство „Еднорог“*, превод – Деница Райкова). Това е качествен роман, написан след множество проучвания на документи и исторически извори от страна на авторката. Близо 600-те му страници се четат на един дъх.
Историята в книгата започва през 1868 г., когато Сиси е 30-годишна. Читателят се запознава с нея, докато тя е в унгарското си имение Гьодьольо, което предпочита пред тежката и задължаваща атмосфера на имперския виенски дворец Хофбург, в който живеят нейният съпруг император Франц Йозеф, свекърва й – властната ерцхерцогиня София, както и двете й малки деца Гизела и Рудолф, грижата за възпитанието на които изцяло и почти насила е поела майката на Франц. Със себе си Сиси е взела единствено новородената си дъщеря Валерия, за която си е дала обещание да не изоставя никога и да не позволи да й бъде отнета, както се е случило с останалите й деца.
Историческият контекст, в който се развива действието, е не по-малко сложен. В цяла Европа големите династични монархии рухват заради вътрешни бунтове или външнополитически затруднения. Австро-Унгария обаче, която току-що се е превърнала в дуалистична монархия, процъфтява. Голяма част от заслугата за запазване на стабилността е на Сиси. Тя, благодарение на своето убедително влияние върху съпруга си Франц Йозеф и неговото обкръжение, както и на нежната си, но решителна дипломация сред унгарските политици, успява да постигне компромиса, чрез който Унгария (до този момент бунтовно настроена) избира все пак да остане в рамките на империята. Това позволява на Франц и Хабсбургската династия да запазят властта си в голяма част от Европа за още няколко десетилетия.
В течение на страниците правдиво са проследени и отношенията на Австро-Унгария със съседите й – част от които са няколкото италиански и немски държави, все още необединени, Руската и Османската империи, Франция, Англия, както и с техните ръководители в годините (Ото фон Бисмарк, Виктор Емануил, цар Александър II, Наполеон III и други). Любопитна подробност е, че в книгата е засегната и българската история. Император Франц Йозеф, дълбоко отдаден на държавническата си дейност, се опасява от големи проблеми за своята империя, които биха могли да бъдат породени от Априлското въстание у нас от 1876 г., както и от последвалата го Руско-турска освободителна война (1877-1878).
Авторката Алисън Патаки спазва коректно историческите факти, но истинската сила на нейния роман е внимателното, задълбочено и по женски съпричастно проследяване на съдбата, мислите и чувствата на главната героиня – императрица Сиси. Постепенно и убедително пред читателите се разгръща образът на една силна жена със собствено мнение и свободолюбив дух, неспособна да бъде опитомена дори в контекста на строгия дворцов етикет, който тя трябва да спазва като съпруга на „най-могъщия човек в Европа“. За да избяга от тягостната атмосфера в Хофбург, Сиси често предприема дълги пътешествия до различни части на Европа, където се чувства свободна да се наслаждава на живота така, както тя го разбира.
Паралелно с представянето на бляскавия живот и вълнуващите приключения на императрицата научаваме ужасяващи подробности за миналото й. Животът на Сиси до 30-ата й годишнина е описан в предишната книга на Патаки – The Accidental Empress. Не е задължително обаче тя да бъде прочетена първа, защото в „Сиси – самотната императрица“ авторката вплита препратки към миналото, които разкриват всички досегашни важни събития в живота на Елизабет. Така научаваме, че тя се омъжва за Франц твърде млада – когато е едва 16-годишна, при това – изпитвайки огромна вина към семейството си. Привличането между двамата пламва изведнъж и от пръв поглед, но всъщност за съпруга на императора е била обещана голямата сестра на Елизабет – Хелене. С течение на времето обаче Сиси осъзнава, че всъщност силното чувство, което са изпитвали един към друг с Франц, е било моментно привличане, а не безусловна любов. В отношенията им се намесва грубо и властната й свекърва. Освен това впоследствие те претърпяват огромна загуба – първото им дете – дъщеричката им София, умира от задушаване в невръстните си години. Сиси пък е лишена от правото да се грижи за останалите си две деца, възпитанието на които еднолично поема майката на Франц. Междувременно младата жена се чувства унизена в императорския двор заради множеството любовни похождения на съпруга си – поведение, което тя не може да приеме, но което по-скоро е правило, отколкото изключение сред тогавашните аристократични среди.
В „Сиси – самотната императрица“ виждаме една вече зряла жена в разцвета на силите си, която е силно харесвана от обществото, почти обожествявана. В днешно време тя често е сравнявана с принцеса Даяна и е наричана Кралицата фея. Мълвите за обаянието й се носят в различните държави и континенти. Още в средата и края на XIX в. Сиси е била известна като „най-красивата жена на света“. Тя полага немалко грижи за своята външност. Любопитно за дамите би било да научат, че всеки ден привеждането в ред на прическата на императрицата отнемало най-малко 2 часа. Тя внимателно подбирала тоалетите си, а само с едно свое появяване на публично място създавала мода сред виенчанките, които започвали да се фризират и обличат като нея. В книгата е засегната и грижата, която Елизабет полагала за своето тяло чрез упражнения и най-вече – чрез езда (любимия й спорт), за талията си, която не трябвало да надвишава 45 сантиметра, както и за перфектния вид на кожата и зъбите си.
В същото време волята и свободолюбието на Сиси, непонятни до голяма степен за тогавашните аристократични порядки, я превръщат в постоянна звезда в медиите – ежедневно те я критикуват и оскърбяват за едно или друго нейно действие, интерпретират събитията в живота й по начина, по който днешните светски издания следят всяка стъпка на най-големите световни знаменитости.

„Сиси – самотната императрица“ е третата книга на американката Алисън Патаки (на снимката), която е силно изкушена от историческата тематика и чиито произведения се превръщат в бестселъри.
Може би една от най-завладяващите сюжетни линии в книгата е интимната нишка, която Патаки засяга с много внимание и нежност. Тя интерпретира един от пикантните исторически слухове, а именно този за силната романтична привързаност между Сиси и граф Андраши, който е министър-председател на Унгария, а по-късно става и външен министър на Австро-Унгария. В същото време авторката не пропуска да представи в дълбочина отношенията на императрицата с Франц Йозеф, които търпят интересни обрати във времето.
Разтърсващи части от живота на Сиси са представени и чрез някои второстепенни персонажи в книгата (и реални исторически личности): нейната свекърва ерцхерцогиня София, сина й Рудолф, който е престолонаследник (кронпринц) на Австро-Унгария, братовчед й – баварския крал Лудвиг II, инструктора по езда капитан Бей Мидълтън и други. Като част от историческата достоверност на повествованието са включени и образите на композиторите Йохан Щраус и Рихард Вагнер, на художника Густав Климт и на психолога Зигмунд Фройд.
„Сиси – самотната императрица“ е третата книга на Алисън Патаки след бестселърите A Traitor’s Wife и гореспоменатата Accidental Empress. Авторката има специален интерес към темата за прочутата императрица на Австро-Унгария, тъй като семейните й корени достигат до двора на Хабсбургите от тази епоха. Тя завършва с отличие университета „Йейл“ с основна специалност английски език, известно време работи като журналист в Huffington Post, но историческите романи я влекат неудържимо и тя решава да им се посвети. Самата Патаки казва, че създаването на книгата „Сиси – самотната императрица“ за нея е било „невероятно смиряващо изживяване“, най-вече заради това, че образите в нея са изключително „големи и важни“, достойни за истински епос: „Първата световна война и валсовете на Щраус, и замъци, сякаш излезли от света на Дисни, и златният век на имперска Виена, и една императрица, която участва в надбягвания с коне и пуска легендарната си коса чак до пода – това беше съчетание между вълшебна приказка и Шекспирова трагедия със семейна сапунена опера и международна сага“.
*Изд. Еднорог е партньор на Truestory.bg
Заповядайте и в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще откриете още ревюта на класически произведения и съвременна литература.