Днешното интервю ни среща с един от големите таланти на родния спорт – Стилиян Георгиев. Той е дългогодишен спортист и състезател по джудо и самбо, а последните години активно се занимава с бразилско жиу жицу. Благодарение на своята изключителна всеотдайност, труд и любов към спорта в колекцията си има десетки отличия, като две поредни години е и европейски първенец по бразилско жиу жицу.
Стилиян е от хората, на които им е писано да оставят следа след себе си, защото има едно основно качество – вярва в красотата на мечтите си и има куража да ги преследва.
Той е от онези личности, които обогатяват и вдъхновяват. Борбен човек, роден да побеждава и да мотивира околните. А името му е постоянно напомняне, че човешкият дух е непобедим.
Той е по-голям дори отколкото може да си го представите! И всичко, което е, дължи на своя дух, ум и голямо сърце!
Здравей Стилиян! Изключително ми е приятно, че имам възможността да разговарям с теб. Разкажи ни на първо място за спортната си кариера. От кога и как започна да тренираш? Кой те заведе в залата?
Стилиян: Здравейте! Първо искам да благодаря за възможността да отговоря на вашите въпроси! Винаги се радвам, когато българските спортни успехи се оценяват и отразяват. За да се представя на кратко, мога да кажа, че съм дългогодишен спортист и състезател по джудо и самбо, а последните години активно се занимавам с бразилско жиу жицу. Родом съм от град Монтана и там е мястото, където започнах да тренирам джудо, в спортен клуб „Слава 83“. Тук е моментът да благодаря на моят първи треньор Ташко Танов за това, че успя да „запали този огън“ в мен и даде насока в живота ми! За първи път в залата влязох с моя племенник, за когото се надявам да ви разкажа малко по-късно в нашият разговор. А човекът, който ни заведе, беше неговият баща и дългогодишен състезател по джудо – Здравко Здравков.
Има ли други спортисти в семейството ти?
Стилиян: Да! С гордост и усмивка ще отговоря на този въпрос. Това е моят племенник – Ивайло Иванов. Най-добрият ни български джудист в момента. До скоро беше номер 1 в световната ранглиста. Той е световен и европейски шампион, 7-ми на Олимпийските игри в Рио и, разбира се, нашата голяма надежда за златен медал на предстоящата олимпиада в Токио през 2020.
Какво си спомняш от първото си състезание?
Стилиян: Преди първото си състезание бях тренирал буквално 2 седмици джудо. Дори не знаех как да падам и съответно изгубих и двете си срещи. Бях доста разочарован, но и също така мотивиран да тренирам и да поправя това класиране. Сега в съзнанието ми изплува една смешна история от второто ми състезание, което беше републиканско първенство за момичета и момчета. Там, след близо година усилени тренировки, спечелих златен медал и като всяко малко момче виках и подскачах на татамито. Смешно е, че когато излязох от татамито, отивайки към треньора очаквах прегръдка, похвала, а това, което получих беше лек шамар с думите – „Много разкрачен се бориш!“.
Ти си дългогодишен спортист и състезател по джудо и самбо, а от няколко години активно се занимаваш с бразилско жиу жицу, като в Лисабон 2018 г. успя да завоюваш златото на европейското първенство. Ще ни разкажеш ли за пътя ти до шампионската титла? Колко дълго бе чакано това отличие?
Стилиян: Може би прекалено дълго. Близо 15 години. Въпреки успехите, които имах през годините, в спорта ми липсваше титла от голямо състезание. Като цяло не съм спирал да тренирам. Но последните четири месеца на целенасочена подготовка всичко беше изчислено до най-малкия детайл. Първите два месеца, като всеки атлет аз направих своят основен период. Там тренировките бяха насочени към това да повиша физическите си качества във фитнеса и усъвършенстване на техническото изпълнение в залата по бразилко жиу жицу. След това започнахме да намаляме силовите упражнения за сметка на аеробната работа и кондиционните тренировки, чиято цел беше да повишат издръжливостта. Във финалния етап на подготовката вече имахме изградена стратегия и силни страни, на които да се базира играта ми по време на състезанието. Изчистихме малки детайли и контролирахме подържането на килограмите за категорията, следяхме лактата и контролирахме натоварването спрямо възстановяването за да успея да изляза на сто процента в големия ден.
На кого посвещаваш медала?
Стилиян: Медала, както казах и тогава, посветих на моето семейство – съпругата ми и моя син, на моите приятели и не на последно място – на моя треньор Константин Николов.
През тази година ти отново триумфира с титлата при 94-килограмовите (мъже до 35 г., лилав колан) и за втора поредна година си европейски първенец. С каква нагласа тръгна от България? Вярваше ли, че ще се върнеш със злато?
Стилиян: Тази година беше най-тежката в моя съзнателен живот. Изгубих и двамата си родители внезапно. Нагласата ми беше да изляза и да победя в името на моя баща, който винаги ме е подкрепял и ми е показвал, че един мъж трябва да бъде силен въпреки всичко.
Конкуренцията по-силна ли бе в сравнение с миналата година?
Стилиян: Състезания от подобен ранг винаги събират едни от най-големите имена в спорта. Броят на състезателите в различните възрастови групи и дивизии надхвърля 2000 човека, така че винаги е трудно и конкуренцията е убийствена.
Какво си мислише в минутите преди да излезеш на татамито на финалния двубой?
Стилиян: Като цяло се опитвам да бъда концентриран на макс, заради многото хора в залата, виковете, еуфорията, от части и натрупаната умора от предходни мачове. Но винаги си визуализирам пътя дотук. Спомням си цената, която съм платил, за да стигна дотук и това е моментът, в който искам да изляза отново на татамито и да правя това, което обичам, а именно да се боря!
Трудна ли беше победата?
Стилиян: Това беше „моят ден“. Което ще рече, че бях натрениран, спокоен, концентриран, тръгна ми борбата и успях да спечеля с убедителен резултат: 15-0.
Какво е чувството да се качиш на върха на стълбичката за втори път?
Стилиян: Чувствата за мен са няколко и се съмнявам, че ще успея да дам точна дефиниция за тях. Ще започна малко по-отдалеч темата, защото зрителите на големия спорт виждат крайния резултат, а не пътя до него. През какво минава един спортист, за да стигне до големите отличия в спорта. Каква цена плаща даден човек, за да стъпи на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Няма да изброявам всички лишения, а само това, за което най-много ми тежи, а именно пропуснатите моменти със семейството. Имам син, който е на три години, и сега е моментът, в който той има нужда от мен в израстването си, в игрите. Идва, прегръща ме и ми казва, че ме обича. За съжаление, много често аз не съм до него заради работата и времето, прекарано в залата, на стадиона или във фитнеса. Но въпреки това, усещах подкрепата на семейството ми през цялото време! Когато нещата вървят по план и стъпя на най-високото стъпало, като слушам българския химн, в мен нахлува чувство на успокоение, че всичко си е струвало!
Преди титлите обаче си на крачка от успеха на европейското първенство през 2011 г., но в друг вид спорт – самбо, когато поради грешки изгуби финала и остана трети. Какво е усещането да си на крачка от титлата и как се преодолява такъв момент?
Стилиян: Дори още ме е яд за тази загуба. Защото схватката беше с Андрей Казасьонак, многократен световен и европейски шампион, 5-ти на Олимпийски игри. Водех в резултата и заради нелепа грешка изгубих срещата. Превъзмогва се с помощта на близките хора. Когато печелиш, всички се радват, но това да изгубиш и да видиш болката и тъгата в очите на хората около теб е много по-ценно.
Мотевира ли те тази загуба?
Стилиян: Да, винаги!
А имал ли си тежки моменти, когато си се колебал дали да продължиш, дали да се откажеш?
Стилиян: Отказване, това е хубаво нещо, за което да поговорим. Аз съм перфекционист и като правя нещо или го правя на 100%, или просто не го правя. Много пъти съм мислил за това и не защото съм уморен, стар или ми е омръзнало, а просто защото често поставях спорта на първо място. Поставях го пред себе си, пред семейството си, преди работата и единственият начин за мен да променя това е бил просто да се откажа.
Миналата година, когато се подготвях за световното във Вегас, направих една от най-големите си грешки. Вманиачавайки се в желанието си да спечеля световното, мислейки си, че го заслужавам и че сега е моментът, аз всъщност вървях към това да заслужа всяка една частица от загубата. Тренирах толкова много, отидох на другия край на света и още в първия мач бях дисквалифициран.
Имам прекрасно семейство и в периода на подготовка го оставих на заден план и затова бях много ядосан, заради изгубеното време с тях. За това след като се прибрах, всичко се промени. На първо място за мен бяха те, а след това жиу жицуто и всичко придоби съвсем друг характер, бях много по-щастлив и спокоен в това, което правя, защото вече не беше на всяка цена.
Когато минава време и помислиш за отказване всъщност виждаш, че още можеш да тренираш, чувстваш се добре, в добра форма си и виждаш, че хората отиват и побеждават, а ти също го можеш… и продължаваш да отлагаш отказването във времето.
Няма успех без труд! Колко време тренираш на ден?
Стилиян: Различно. Спрямо етапа на подготовката и свободното време, с което разполагам. Но обикновено това са 2 часа сутрин и 2 часа вечер.
Кой е твоят стимул да се развиваш и да печелиш?
Стилиян: Моят син, на когото се опитвам да дам добър пример!
Твоят син има ли интерес към този спорт? Виждаш ли го като достоен наследник на татамито?
Стилиян: Да не казвам хоп, преди да сме скочили, но кръвта – вода не става. В момента ляга и се буди с борба. Въпреки че е само на 3 и е най-малкият в група, се справя добре и има желание. По който и път да поеме, когато порасне, аз ще го подкрепя както навремето направи и моят баща!
От кого получаваш най-силна подкрепа?
Стилиян: Най-големият стимул е семейството. Още от деня, в който се запознахме със съпругата ми и двамата имахме неистова нужда да бъдем заедно. Спомням си как затваряхме всички кафенета и до късно си говорихме в колата. След това още на първия месец заживяхме заедно. Осъзнавах, че до този момент просто съм се залъгвал, че съм бил влюбен и че съм обичал. Най-прекрасните 10 години в моя живот! Много често усещам, че Тя живее 30 процента от нейния живот и 70 от моя. Това е най-голямата подкрепа в моя живот!
На какво те научи целият този път, който си извървял, докато станеш шампион?
Стилиян: Научи ме, че не е важен крайният резултат, а пътя, по който вървим! В желанието си да бъдем добри спортисти е същото толкова важно да бъдем и добри хора!
Би ли дал няколко съвета за начинаещи спортисти по бойни изкуства?
Стилиян: Да вярват и да преследват мечтите си, за да не стане така един ден, те да преследват тях.
Довърши изречението : Спортът е…?
Стилиян: Спортът, на първо място, е дисциплина и организираност. Една искра, която веднъж запалена, остава в духа ти за цял живот!
Какви са мечтите на Стилиян Георгиев?
Стилиян: Често хора, който ме познават ме питат каква е следващата цел. Тя без съмнение е да бъда добър баща! Мечтая също и за медал от Токио 2020, който да спечели моят племенник. Със сбъдването на неговите мечти, той сбъдва и мойте. С ръка на сърцето признавам, че много повече се радвам на неговите успехи, дори повече от това да бяха мой!
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Стилиян: На първо място да бъдат здрави! Да продължават да четат TrueStory.bg и да намират вдъхновение във всяка история, защото вие ги запознавате с реални и успешни образи!
Още разговори с интересни личности ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!