Автор: Rocket_Rackoon
The Neon Demon („Неоновият демон“) е актуалният филм на склонния към експерименти датски режисьор и сценарист Никълъс Уидинг Рефн (Drive, Bronson, Only God Forgives). Този път той е решил да направи съвременен прочит на историята на унгарската графиня Ержебет Батори. Според легендатата тя отвличала и се къпела в кръвта на млади момичета, за да се поддържа млада.
„Порочните умират млади“. Един от официалните постери на The Neon Demon
Историята в самия филм разказва за младата Джеси (Ел Фанинг), която отива в Лос Анджелис, за да преследва кариера в модния бизнес. Това обаче се оказва далеч не проста работа. На пътя на невероятно красивото по естествен начин момиче стоят няколко персонажа – шантави колежки-манекенки, които не смятат да се дават толкова лесно – Джиджи и Сара (в изпълнение на австралийските актриси Бела Хеткоут и Аби Лий), съдържател на мотел, който определено има интересни вкусове (Киану Рийвс), ексцентричната гримьорка Руби (Джена Малоун) и др.
The Neon Demon е ако не най-красивият филм на 2016 г., то той влиза без съмнение в топ 3 на тази класация. Рядко в съвременното американско кино човек може да види толкова цветни и същевременно студени кадри, продължващи средно по 20-30 секунди. Дори в моменти, в които изпада в „кървави подробности“, филмът отново е красив и вади на показ страхотния усет към детайла, с който разполага Рефн. Похвала заслужава и кинематографът Наташа Брайер, която е успяла да създаде един свят, досущ като нашия, но населен с твърде много красиви и празни млади момичета.
„Красотата не е всичко. Тя е единственото нещо“. Ще харесате или ще намразите The Neon Demon, но със сигурност няма да останете безразлични към него
Резултатът от работата на Брайер и Рефн е крайно интересен и със сигурност впечатлява. От една страна е стремежът към постигане на стила на покойния режисьор Стенли Кубрик с центрирането на кадъра и хармонията, която се излъчва от него. От друга – имаме препратки към филми като Zardoz (1974 г.) с легендарните британски актьори Шон Конъри и Шарлот Рамплинг, който е известен основно с ексцентичния си стил и доста съмнително съдържание.
Тук някъде вероятно се крият и някои от проблемите на The Neon Demon. Филмът е красив за гледане, но празен откъм съдържание. Историята е преекспонирана – момче/момиче отива в големия град, където научава колко труден е животът там. Героите не са интересни и в характеристиката си се лутат между едно и две измерения. Но пък в конкретния случай това не пречи, дори се явява плюс за филма. Защото когато персонажите си отворят устата, на човек му иде да се хване за главата. Всяка дума звучи болезнено и очевидно, сякаш Рефн и компания не са имали достатъчна вяра в интелекта на публиката си.
Пренебрегвайки тези проблеми, филмът има още какво да покаже. Например невероятното изпълнение на Джена Малоун, която е една от звездите на филма. Или пък изглеждащият страховито и винаги готов да изнасили поредното младо момиче, застанало пред камерата му, фотограф Джак (в изпълнение на доста поотслабналия Дезмънд Харингтън). Той почти няма реплики във филма, но все пак успява да изглежда заплашително, дори страшно само посредством тялото си.
Режисьорът Никълъс Уидинг Рефн и актрисата Ел Фанинг в артистична снимка „зад кадър“
В заключение – ако сте фенове на работата и стила на Никълъс Уидинг Рефн, дайте шанс на The Neon Demon. Ако не сте, пак го направете. Филмът няма толкова ясно изразената класическа структура от три действия, а по-скоро прилича на едно огромно преживяване. Което в крайна сметка няма да ви остави безразлични, ще изпитате силно чувство – било то положително или отрицателно. На моменти странноста му е прекалена и изглежда като целенасочен опит за привличане на вниманието. Но пък филмът печели точки заради моментите, изпълнени с черен хумор, и коментара към психологията на супермоделите.
На водещата снимка: Ел Фанинг в ролята на Джеси в The Neon Demon
Още авторски ревюта за филми, книги и инициативи ще откриете в Truestory.bg. Заповядайте и в страницата ни във Facebook!
