Тя е ярко видение
зад затворените ти клепачи.
Кожата ѝ топла земя,
очите ѝ дълбоко небе,
косите ѝ буйна река.
Тя е стон между устните ти,
отронен едва
и потънал в преглътнати думи.
Тя е въздухът в пространството
и в гърдите ти.
Тя е светкавица през мислите ти,
става на буря,
вали от очите ти,
попива в сърцето ти
прелива, наводнява и пресъхва
с дъха ти.
Тя е сърдечният ти ритъм,
ускорен, бесен, забавен до спиране.
Тя е скритата нежност,
потънала в спомените ти,
свита на шушулка.
Тя е повтарящ се сън,
в най-дългата нощ,
сливаща се с безкрая.
Тя е лъчът на деня ти,
изгряваща нова
чиста, преродена
с цвят
на слънчева светлина.
Тя е мен. Аз съм всяка
и никоя друга.
