Мечтая си за България, към която с еднопосочен билет се отправят както българи, живеещи и работещи в чужбина, така и чужденци, защото България е прекрасно място за живот и инвестиране.
Така Кристалина Георгиева, зам.-председател на Европейската комисия с ресор бюджет и човешки ресурси, описа своята мечта за България по време на второто издание на „Моята мечта за България“. Събитието, което се проведе в Европейския парламент в Брюксел на 31 май, се организира за втора поред година съвместно от българската евродепутатка Ева Паунова и Фондация „Заедно в час“. Освен Кристалина Георгиева пред присъстващите в залата българи говориха Елена Маринова (президент на българската софтуерна компания Musala Soft), Иван Господинов (учител по програма „Заедно в час“), Иван Кънчев (един от създателите на Сдружение „Българска история“) и Никола Янев (президент на предприемаческата организация Start It Smart и основател на Entrepreneur.bg).
Всички панелисти се обединиха около идеята, че изграждането на чувство на лична отговорност у всеки българин и обединяването на усилията ни са двата елемента, които ще помогнат на България да се справи с множеството икономически, социални и политически проблеми, пред които е изправена.
„Ние работим за една обща цел: средата в България да бъде по-добра за развитие на всички [и] всеки, който иска да създаде нещо и да стане по-добър човек и професионалист, да има тази възможност“, каза Никола Янев от Start It Smart.
Петимата панелисти също така отбелязаха необходимостта думите да се превърнат в действия, защото само така може да се постигне реална и устойчива промяна към по-добро.
„Ние в момента стоим тук и си говорим и атмосферата наистина е много зареждаща, обаче в България всеки, който влезе в едно училище, вижда за какво става дума,“ каза Иван Кънчев от Сдружение „Българска история“, чрез което той и Марио Мишев вече четири години се стремят да представят историята по достъпен начин през призмата на лични истории. „[Затова] е хубаво да се обединим и да се опитаме да променим нещата, защото има страшно много работа за вършене и ние сме тези, които трябва да я свършим […] На България днес ѝ трябват не толкова герои, колкото професионалисти, хора, които си вършат работата отговорно.“
За реализирането на своята мечта за България Кристалина Георгиева посочи четири ключови промени, които трябва да бъдат направени.
На първо място е уважението към закона. Комисар Георгиева заяви, че през годините е пътувала в над 100 страни, което ѝ е позволило да осъзнае, че няма богата и просперираща страна, в която липсва уважение към закона.
Втората съставка за осъществяването на нейната мечта е усъвършенстването на услугите на елекронното правителство с цел повече прозрачност, ефективна борба с корупцията и стимулиране на дигитална грамотност.
На трето място зам.-председателят на Европейската комисия постави необходимостта от привличане на чуждестранни инвестици и насърчаването на предприемачеството. Тя обясни, че резултатите от различни проучвания могат да бъдат много коварни, защото представят изкривена картина на действителността. Един такъв пример е заблуждаващият извод от проучване, което нарежда България на 38-мо моясто в света по правене на бизнес. За да онагледи мнението си, Кристалина Георгиева разказа следния виц за средните величини, който помни от неин университетски преподавател: „можеш да си сложиш главата в хладилника, краката си – във фурната, температурата ти е средна, ама си умрял“.
Четвъртият ключов компонент за създаването на по-силна България е реформата в образователната система. Кристалина Георгиева сподели, че според някои проучвания България е на второ място (след Белгия) по несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда. Тя допълни, че се е шокирала, когато разбрала, че 14% от структурно безработните българи са хора с висше образование.
От ляво надясно горе: Ева Паунова, Иван Кънчев, Кристалина Георгиева, Иван Господинов, Никола Янев и Елена Маринова. Снимка: Даниел Пенев.
IT сектора в България играе все по-важна роля за икономиката на страната и затова бизнес, образование и правителство трябва да си сътрудничат в обучаването на достатъчно на брой подготвени кадри, които могат да се справят с предизвикателствата в тази област, каза Елена Маринова от Musala Soft. Софтуерната индустрия отговаря за около 2% от БВП на България, а заедно с кол центровете – за около 5%. Според Маринова става въпрос за диверсифицан и гъвкав бизнес, който се откроява както със своята чистота по отношение на екология и данъчни вноски, така и с многобройни клиенти от целия свят.
Musala Soft е сред положителните примери в софтуерната индустрия в България и региона. В момента компанията има 350 служители в София, Бургас, Русе и Скопие, като до 2020 г. планира да се разрастне до 1000 души. Компанията участва в различни проекти с различни партньори. Например в момента работят по съвместен проект с IBM, който цели да помогне на американския национален отбор по колоездене на писта за жени да подобри функционалното си състояние и съответно резултатите по време на състезания. По отношение на корпоративна социална отговорност Musala Soft се фокусира върху образование и развиване на IT умения чрез обучения, семинари, лекции в училища и университети и други начинания в тази посока.
По отношение на образованието са нужни две основни промени, обясни учителят по програма „Заедно в час“ Иван Господинов, който завършва Лайпцигския университет, но се връща в родината, за да преподава немски език и да превежда материали за Khan Academy. Тези две промени включват по-висока ангажираност на българските граждани с проблемите на образованието и пълноценното внедряване на технологиите в учебния процес.
„Един от основните проблеми [по отношение] на опитите за интеграция на технологии в българското образование е, че не се тръгва от учителя, а че се тръгва от технологиите“, каза Господинов. „Това, което се пропуска, е, че технологията идва с много определена педагогика, тя не може просто да влезе в класната стая […] Технологията се превръща в един инструмент, но този инструмент трябва да дойде с учител, който да използва този инструмент по възможно най-добър начин.“
Лого на „Моята мечта за България“. Снимка: Даниел Пенев
Господинов даде за пример напълно неефективното използване на технологиите по места в страната. Въпреки че в България все още няма голямо количество образователно съдържание онлайн, поне има доста видео материали. Така някои учители просто показват видео уроци, които на практика вършат тяхната работа и не водят до ползи за участниците в учебния процес. Господинов допълни, че е крайно време образованието в България да премине от преподаване на съдържание към преподаване на умения и че българските учители трябва да имат далеч повече свобода в работата си, за да се нагаждат към потребностите и интересите на своите ученици.
Наред с панела и последвалата дискусия в ЕП в Брюксел беше открита и изложбата „Моята мечта за България“ (на снимката най-горе). Изложбата е посветена на български иноватори, оставили своя отпечатък в развитието на науката и технологиите.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още завладяващи истории за интересни събития и личности!
