Virginia Y – име, разпознаваемо не само в България, но и в много страни по света – като популярен фотограф, специализирал се в модната и рекламната фотография. Това е момичето, изпод чиито ръце фотоапаратът рисува изкусно, а работата й е изумителна до най-малкия детайл. Ярък талант, който с перфекционизъм, страст и дисциплина сбъдва своята мечта.
Вержи започва да снима професионално още на 16 години за български списания, като успоредно с това завършва средно образование в НСОУ София със специалност „Аудиовизия“. Продължава с бакалавърска степен по „Визуални изкуства със специализация фотография“ и магистратура „Фотографско изкуство“ в НБУ. А благодарение на потенциала, който й помага да се изяви впечатляващо, нейни снимки са публикувани в Cosmopolitan, Bazaar, Elle, Men’s Health и други.
И като силно и обнадеждаващо явление в съвременната фотография, тя не пести сили, а споделя опита си в много обучителни семинари и уъркшопи, на които преподава тънкостите на модната фотография, тъй като перфектно говори единствения език, който е разбираем, на която и да е точка от земното кълбо – фотографията.
Тя е момичето, което превръща предизвикателствата във възможности и именно заради това стартира и собствен влог „Какво да правя… с Вержи“, защото винаги можеш да научиш нещо, дори и от най-неочаквания събеседник, от най-неочаквана среща.
Здравей, Вержи! От колко време фотографията е твоя страст и любов?
Virginia Y: Здравейте! Аз съм Вержи, но вероятно по-често сте срещали името ми като Virginia-Y под снимките ми в доста от списанията и за щастие на много други места. Започнах да се занимавам с фотография преди повече от 12 години. Като цяло това е целият ми професионален път – бакалавърът ми, магистърът ми, гимназията ми. Със сигурност още от момента, в който докоснах фотоапарат за пръв път, знаех, че това е нещото, което искам да правя.
А какво те запали към тази професия и очакваше ли такъв успех в началото?
Virginia Y: Всъщност не мисля, че успехът дойде веднага, като всяко нещо се появи след много, много работа. А първият си професионален ангажимент имах още в гимназията. По това време бях в 10-ти клас, 2007-ма година, когато имах възможността да снимам за едни от българските списания, така известните по това време „Всичко за жената“ и „Хай клуб“. Беше един щастлив инцидент, за който съм разказвала много пъти и е доста забавен. Още като ученичка реших да изпращам имейли на всички възможни списания и да предлагам услугите си като фотограф, защото много исках да снимам професионално. Разбира се, никой не ми отговори в рамките на няколко месеца. След около два или може би три месеца, получих обаждане с покана от списание да отида на интервю, където да погледнат работа ми. Аз, разбира се, се съгласих. Имах щастието на момента да ме попитат коя година уча фотография, а не кой клас съм. На което аз отговорих, че трета година уча фотография и те не разбраха всъщност, че аз все още уча в гимназия и си помислеха, че вече съм в университет. Беше много забавно, когато няколко години по-късно отидох да отбележа 18-тия си рожден ден и да почерпя в редакцията. Всичките бяха супер стресирани от факта, че през цялото време съм работила без да имам 18 години. Въпросът беше, че по това време работех в Полиграфическия комбинат и там списанията са по етажите, а хонорарите ги вземаш от партера, така че те нямаше как да знаят. Това беше един от първите ми професионални ангажименти, и си беше много работа. Всичко, което до сега съм постигнала, за мое огромно щастие, е благодарение на работа, а не на връзки или нещо такова, защото колкото повече работиш, толкова повече се учиш и за щастие това ми дава добра основа занапред.
Като заговорихме за началото: Кога взе първия си професионален фотоапарат и спомняш ли си какво снима първо?
Virginia Y: Първото нещо, което снимах, не беше снимка с професионален апарат, а беше с един малък, син лентов фотоапарат, в коридора, в апартамента на нашите. Тогава за пръв път докоснах фотоапарат и когато натиснах копчето, разбрах каква всъщност магия се случва във фотоапарата, че това е нещото, което искам да правя занапред. А за първия си професионален фотоапарат нямам представа… мисля, че апаратите стават професионални, когато ги докосват професионалисти, а това не се определя от цената им или от класа им.
Сега какво обичаш да снимаш най-много и кой е любимият ти мотив?
Virginia Y: В момента снимам най-много реклама, което ме прави изключително щатлива, защото е работа, която изисква екип, доста предварително обмисляне, на което аз съм огромен фен. Също така снимам и мода. И двете ме правят много, много щастлива!
Личи си, че обичаш това, което правиш! Твоето име е разпознаваемо не само в България, но и в много страни по света – като полулярен фотограф, специализирал се в модната и рекламната фотография, но с какво се отличава фотографията, която ти създаваш?
Virginia Y: Да, щастлива съм, че фотографията ми не зависи от локални граници. А с какво се отличава? – мисля, че клиентите ми могат да отговорят на този въпрос. Никога не съм се стремяла да правя нещо различно, просто за да е различно. Всичко, което снимам, е част от мен и всеки, който снима, влага част от себе си и точно това е разликата. Именно това е стилът на фотографа. Това е нещото, което отличава теб от всеки друг.
За всичко това спомага и фотографското вдъхновение. Ти къде го намираш най-често?
Virginia Y: Вдъхновение най-често намирам в разговорите с другите хора и те винаги ме изпълват с любопитство. Вярвам, че любопитството е нещото, което ми носи голямо вдъхновение, защото когато има нещо, което те гложди отвътре, то те кара да правиш неща, които никога не си правил преди. Благодарение на това сам си поставяш предизвикателства и по този начин се впускаш в ситуации, в които никога не си бил. Това само по себе си е много вдъхновяващо.
А ние намираме твои снимки в Cosmopolitan, Bazaar, Elle, Men’s Health и други. Какво е чувството да снимаш за толкова известни световни издания?
Virginia Y: Този въпрос е много интересен и смятам – много нужен човек от време на време да си го препрочита. Защото в началото, когато ти се обадят от едно такова списание и ти кажат, че искат да снимаш с тях – първо честта е огромна, второ признанието, разбира се, а също така и отговорността е доста голяма, тъй като си се доказал по някакъв начин, за да могат да изберат точно теб, но сега трябва категорично да потвърдиш, че си толкова добър, за да свършиш тази работа. Така че е смесица от много, много чувства. За щастие все хубави!
Мислила ли си за реализация в чужбина?
Virginia Y: Не мисля, че съм сядала специално да мисля за това нещо. За мое щастие работата ми е стигала до правилните хора в правилните моменти и съм имала късмет. Защото, ако много снимаш и се занимаваш, и обичаш това, което правиш, то в такъв случай произвеждаш много повече снимки, както е и при мен. При друг човек, разбира се, е някакъв друг плод на неговия труд, но когато го правиш много, когато се впускаш в това да го правиш с любов, то другите хора го забелязват – така се случи и с моята работа и хората започнаха да забелязват снимките ми, без значение от географската локация. За щастие нещата се случват сами, както се казва. Друг е въпросът дали точно сами, но, да, нещата се случват!
Какви предложения за работа извън пределите на родината си отказвала?
Virginia Y: При всички предложения за работа, които съм отказвала, без значение откъде по света са идвали, е станало така, защото не са били правилните проекти за мен. Мисля, че всеки един знаещ човек, професионалист в собствената си сфера, би разбрал какво имам предвид. Ако сметна, че даден проект не е подходящ за моя стил, то тогава бих го отказала без значение дали е в България или в чужбина.
Ти не отказваш да споделяш опита си и организираш много обучителни семинари и уъркшопи, на които преподаваш тънкостите на модната фотография. Какво те мотивира да го правиш?
Virginia Y: Да, говоря не само за модна фотография, но за щастие не организирам семинарите и уъркшопите сама, обикновенно съм поканена за това. Казвам за щастие, защото организацията за такива неща е доста дълга, продължителна и аз самата не бих имала времето да ги организирам. Благодарение на това, че много различни марки ме канят, аз имам възможността да споделям с желание и удоволствие знанията си. Правя го, защото всеки трябва да се учи по някакъв начин, а аз съм набрала опит. Това не трябва да бъде тайна от някой, защото, за да ми се случат на мен нещата, които са ми се случили, се е получила поредица от обстоятелства. Някой път е да уцелиш времето, друг път полагаш конкретни усилия, да ги покажеш на конкретен човек и така нататък. И не мисля, че моята история може да бъде повторена, от който и да било друг, както и аз не мога да повторя нечия история. В такъв случай не мога да разбера хората, които се опитват да крият това, което им е помогнало, за да стигнат до където са. Аз нямам такъв проблем и затова обичам да споделям.
Какво ти дава участието в подобни инициативи и какви са твоите съвети към развиващите се фотографи?
Virginia Y: Участието в подобни събития ми носи много голямо удовлетворение, защото се срещам с много нови хора и обикновено на подобни инициативи идват такива, които искат да научат нещо, което за мен е много важно, защото не бих искала да съм в стая, където обяснявам на някой, който няма желание да попие предоставената информация. Бих искала да съм с хора, които наистина са дошли, за да вземат нещо от това събитие и от тази случка, така че на мен това ми носи удовлетворение. Моите съвети към развиващите се фотографи са освен да снимат безкрайно много във всеки един момент, който има , а и да се учат от другите, защото това е много важно. Ако за да разбереш какво значат 100 грешки трябва да направиш 100 грешки, то това ще ти отнеме много време, докато да се учиш от грешките на другите помага да не ги допускаш. Така че за мен това е важно – да гледаш, да попиваш информация. Затова около преди 5 години стартирахме един подкаст, който за щастие добива огромен интерес в чужбина през времето, който се казва The Fashion Photography Podcast и там си говоря с други колеги фотографи, гримьори, фризьори и т.н., които споделят техния път. Много бих го препоръчала на хората, не защото аз го правя, а защото опитът на тези хора е толкова невероятен и е много интересно как може да стигнеш до едно и също място през 378 хиляди пътеки.
А ти откъде се учиш и кой беше най-добрият съвет, който ти беше даден в началото?
Virginia Y: Да, аз уча много от подкаста. Учила съм през времето много от хората, които съм срещала. Най-добрият съвет, който някога ми е бил даван, честно казано може да се приложи не само за фотография – ако не опиташ, няма да знаеш. Тоест, ако трябва да бъда точна, съветът беше: „Пробвай, защото нищо не губиш“. И откакто чух това изречение, някак си се запечата в съзнанието ми и от тогава винаги пробвам без значение какво ще се случва – ако не губя, само мога да спечеля, защо да не опитам. Tака че го прилагам не само във фотографската сфера на живота си, а и във всяка друга.
Има ли фотограф, който следваш с интерес?
Virginia Y: Абсолютно всички фотографи, които са част от подкаста, са голямо вдъхновение за мен. Това са много, много имена. Ние вече имаме над 350 епизода и всички те са изключително вдъхновяващи личности, тях ги следвам с интерест. Може да проверите точно кои са.
Сега би ли открехнала завесата и за нас: Разкажи ни повече по процеса по подготовката и реализацията на една фотосесия?
Virginia Y: Всъщност подготовката е по-дългата част от снимането. За мен е изключително важна част, защото много оценявам, когато човек може да реагира на място, когато може да мисли бързо и т.н. Това е едно изключително добро качество, но няма как да го прилагаш постоянно. Ако искаш нещата да се случват перфектно, то трябва подготовката ти да е наистина солидна. Затова самата тя трае доста дълго и не само в моята глава, а се обсъжда с много хора в зависимост от това дали е модна или рекламна фотография. Някой път е с мен и гримьор и стилист, друг път съм с огромен екип от хора в рекламна агенция и т.н. Доста дълъг процес и всъщност процес, без който не може.
С каква техника снимаш и защо?
Virginia Y: Снимам с фотоапарат, защото без него би било трудно да правя фотография. Както споменах и по-нагоре: смятам, че всяка камера в ръцете на един истински професионалист вече е професионална камера, без значение дали е моментен фотоапарат или някаква безумно скъпа камера. Това, което един човек, който си го носи в себе си, може да направи, не се простира в това какво има в една кутия. Може да правиш абсолютно гениални неща с най-евтения апарат, дори не ти трябва и апарат, може да го правиш и с кутия, буквално. Ако задължително трябва да спомена марка, снимам със Sony, защото хората, които стоят зад марката, ми носят голямо спокойствие. Затова, че винаги мога да им се доверя, правят процеса ми на работа много, много по-лесен. В моментите, в които човек не се занимава само като хоби, трябва да знае, че техниката няма по никакъв начин да го провали, така че той започва да изгражда една доста силна връзка с бранда, с който работи, това поне е моят опит и засега те са ми дали това спокойствие.
От какво най-често се притесняват хората в процеса на снимане?
Virginia Y: Обикновенно хората се притесняват дали ще позират както трябва, а това честно казано е работа на фотографа, защото той е човека, който трябва да те предразположи, да те отпусне, да те накара да се чувстваш добре. Хората няма от какво да се притесняват да се снимат и е хубаво да го правят, защото нямаме представа какво ще се случи дори и утре, но да кажем, че нямаме представа какво ще се случи след една година. Така че е от изключително значенние да се възползваме от тази невероятна магия на фотографите и да запечатаме нещата, каквито са в момента. Понякога много хора са самокритични и казват: Аз не изглеждам така, както ми се иска или нещо такова, но важното е, че изглеждаш така, колкото и смешно да звучи и имаш тялото си, имаш кожата си, имаш ума си и имаш визията си и трябва да се гордееш с нея, защото съществуваш и това е повече от достатъчно и трябва да го има запечатано, за да може след 20 години да се върнеш и да се покажеш на любимия си, на внуците си или на когото и да е, че тогава те е имало, бил си там и имаш доказателство за това.
Какво трябва да притежава един фотограф, за да остоява професията си и да е търсен?
Virginia Y: Смятам, че наистина трябва да обича това, което прави и много трябва да го упражнява, защото именно с тренинг стига по-напред, учи се и съответно става по-добър. Смятам, че фотографията специлано във времето, в което аз я практикувам, не единствено изкуство, има много бизнес в нея. Tака че един човек, който иска да се занимава с рекламна и модна фотография, лично за мен трябва да може да разбира и от бизнес.
С кои проекти се гордееш най-много?
Virginia Y: С последния си, нали така се казва, който и да е той, защото желанието ми е с всеки ден ставам все по-добра, така че най-вероятно последният ми проект е бил най-добър, а следващият ми проект ще бъде по-добър от предния.
Над какво работиш в момента?
Virginia Y: В момента правя нещо, което изключително много ме мотивира, зарежда и много ме вдъхновява. Tо е донякъде свързано с фотографията, но не изцяло. Правя едно видео предаване, YouTube предаване, в което си говоря с хората за техните професии. През времето разбрах, че това е единствената професия, която съм упражнявала – да бъда фотограф и това е нещото, което разбирам и знам най-добре, но има толкова много други неща, толкова много други професии, които съществуват, които също много ме вълнуват. Чисто и просто от любопитство, не съм тръгнала да си смяням професията, спокойно. За мен те са много интересни и покрай многото ми срещи с модели, които обикновенно са млади момичета, на които им предстои да кандидатстват, сега завършват и т.н., често пъти става дума за това какво ще учиш, какво ще работиш, с какво искаш да се занимаваш занапред. Много от приятелите ми претърпяха такива вътрешни промени в семейството си, в географската си локация, смениха и много от тях и професията си и ми беше много интересно. И с началото на пандемията си казах, че сега е перфектният момент да започна едно такова предаване, което ме вълнуваше от много време. В момента това е нещото, с което се занимавам и върху което работя: Проекта се казва: „Какво да правя…с Вержи“ и там се срещам с различни, страхотни хора, които ми разказват какво представляват техните професии.
Всъщност какво е фотографията за теб?
Virginia Y: Фотографията за мен е всичко. Дори и моментите, в които сядам да говоря с някой и започвам да го гледам така, че да го къдрирам правилно и да изглежда добре, като за снимка. Фотографията за мен е много повече от това, което хората виждат в сайта ми или в Инстаграм. Фотографията за мен е нещо постоянно, нещо, което винаги е присъствало и винаги ще присъства в живота ми. За мен фотографията е моята лична естетика, това как ще си сложа мебелите вкъщи, как ще ги огрява светлината, къде ще изглеждат най-добре, къде ще седне човека до мен, как ще седна аз до него, така че да го виждам в най-прекрасната светлина и буквално и преносно. Да, фотографията за мен е всичко, което виждам, което правя!
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Virginia Y: Моето пожелание към читателите е от все сърце да са здрави. Да са много, много, много любопитни. Да намират нещата, които обичат да правят. Без проблем да експериментират, защото това е много важно и не е нещо, от което човек да се страхува. Пожелавам им от все сърце да са щатливи и животът им да е изпълнен с приключения, защото е много кратък, че да го изкарваме в скука!
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!