Силсила Махбуб е родена и израснала в Афганистан. В търсене на по-добро бъдеще и свобода за развитие, идва в България преди 6 години. След немалко трудности в живота си дотук, днес тя преследва новата си мечта – да отвори шивашко ателие в София, което да дава работа на жени бежанки и да е място, където заедно да развиват талантите си. А красивите им дрехи и бижута, разказващи истории между Изтока и Запада, да внесат допълнителен цвят в ежедневието ни.
Запознайте се със Силсила в следващите редове.
Здравей Силсила, разкажи ни историята си накратко.
Силсила: Здравейте, аз съм Силсила от Афганистан, живея в България от шест години. Дойдох тук с виза и после подадох молба за получаване на статут. Работила съм в телевизия, радио и неправителствени организации в моята държава. Когато дойдох в България, също започнах работа в неправителствена организация – Каритас София, в момента съм член и на Беженския консултативен съвет. Обичам да пея, работих по общ проект с Бояна Желязкова, в който заедно изпяхме микс от персийска, българска и арабска песен, може да се намери в моя канал в YouTube и в този на Бояна.
Обичам и да пиша – написах няколко истински истории и се надявам да издам книга след време, в момента ги публикувам в Medium.com.
Какъв беше животът ти в Афганистан?
Силсила: В Афганистан не е много лесно момиче да живее само или да развива себе си. През последните години много жени и момичета започнаха да говорят и да искат да отстояват правата си. Там ние, жените, нямаме много права. За съжаление през последните дни (от 1.11.2020 до 31.12.2020) се случиха нови атентати срещу жени, активни в общността, които искат да променят малко ситуацията, а четрима журналисти бяха убити.
Когато аз бях в Афганистан и работех в телевизия, ми беше много трудно, защото нямах подкрепа от хората и винаги ме гледаха с лоши очи, заради това, че имам такава професия, не беше лесно. Там не можех да се развивам, да мисля за нещо ново, да откривам или да правя нещо различно – за себе си или за други хора, няма значение. Като жена, винаги живееш в страх какво ще се случи с мен, ако направя нещо различно от приетото. Аз от дете обичах да пея и исках да съм на екран, но там никой не те подкрепя в тези желания.
Кога и как дойде в България и през какви трудности премина адаптирането ти към новата среда?
Силсила: Преди шест години дойдох с виза, трудно е да попаднеш в нова страна, където хората говорят друг език, живеят по друг начин. Нещо много трудно беше намирането на работа, заради това, че не знаех български език – тогава говорех само английски език. Казваха ми, че тук е България и трябва да говоря на български език и аз започнах сама да го уча.
И друго, което ми беше трудно – получих статута си след 4 години, заради това не можах да се запиша в университет и изостанах с ученето си. Аз съм завършила инженерство, но тук не приеха дипломата ми и трябваше да започна отново.
На какво те научи животът ти в България и как те промени?
Силсила: Ооо, България ме научи на много неща. В моята страна момичето, което не е омъжено, не живее само, както живея сега тук. Ако го направи там, обществото ще го отхвърли, в техните очи това е лош човек. Така че България ме научи как да бъда силна, да се грижа сама за себе си и да решавам всичко сама – какво е добре за мен и какво не.
В България се срещнах с много различни хора, когато дойдох, бях на 20 г. На възраст, на която имаш нужда от някой по-голям от теб да е наоколо, за да ти помага да не правиш грешки. Накратко, България научи едно 20-годишно момиче да бъде силно и да намери пътя си сама. За промяна – мога да кажа, че животът тук ми даде самочувствие да се грижа за себе си и да следвам мечтите си.
Ти шиеш и бродираш дрехи с мотиви – комбинация от Изтока и Запада. Откога се занимаваш с това и с кого си в това начинание? Каква беше мотивацията ти да започнеш този занаят?
Силсила: Харесва ми да шия и бродирам – на бродиране са ме учили още като дете. Но да шия се научих наскоро, когато поисках да се занимавам с това нещо по-сериозно. В момента съм сама, но има две жени, които ще работят за мен след като имам място и машини. Имам този план, че някой ден ще имам нещо собствено, още от 2019 г. Но нещата тук вървят малко бавно – целта на това, което искам да направя, е да покажа моята култура върху дрехи и да ги носят българите.
Мечтата ми е някой ден, когато изляза навън, да видя направени от нашето ателие дрехи, които хората носят, ще бъда много щастливa. Знам, имам голяма мечта, но вярвам, че ще се случи някога.
И другото, което искам да направя по този начин, е да дам възможност на жени беженки да работят. За онези, на които им е трудно да работят с мъже, защото съпрузите им не ги пускат. И за жените, които имат деца и не могат да работят 8 часа на ден и навсякаде.
Надявам се планът ми да се развие добре, за да мога да бъда полезна за тази група жени.
В момента тече и благотворителна кампания, която събира средства за създаването на ателие, където да развивате идеята. Кажи ни повече подробности за мястото, необходимата сума и бъдещето, което си представяте в ателието.
Силсила: Да, благодарене на фондация BeCause, които приеха моята кауза и с помощта на моето работно място, Каритас София, съм намерала няколко места, за които месечният наем е 600 лв. В момента сумата е голяма, но надявам се, че нещата ще вървят добре.
Представям си ателието и мечтая за него – ще бъде много спокойно и красиво, с перфектен дизайн, а работната среда ще бъде приятелска, дрехите ще бъдат с размера, който клиентите искат, и изработките по тях също ще бъдат по техен избор.
Каква посока на живота ти искаш да ти даде новата 2021?
Силсила: Първо, моето ателие да започне работата си. Ако имам финансова възможност, ще кандидатствам магистратура в НБУ, защото и в момента уча там и съм доволна от системата. Надявам се тази година да направя някои нови песни, които ще бъдат авторски и ще бъдат на български, английски и персийски език.
Това е засега, което планирам за 2021 г. Надявам се да се случи.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
