„Посоки“ е филм, за който няма как да не сте чували. Той ни води през дългокраките улици на София и ни показва етюди от животите на шестима таксиметрови шофъори и техните пътници. Ако все пак по някаква случайност не знаете нищо за филма и искате да се убедите, че гледането си заслужава, прочетете ревюто, което публикувахме през февруари.
Днес искам да ви запозная с актьора Димитър Баненкин, едно от действащите лица във филма. Използвам случая да ви призова да не сваляте „Посоки“ от интернет, а да си купите билетче за кино, така че хем да се насладите максимално на филма, хем да подкрепите родното кино.
Димитър Баненкин е роден през 1962 г. в Пазарджик. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. После заминава за Германия и си отваря джаз кафене в Мюнхен. Прибира се у дома след 23 години зад граница. Мнозина от вас вероятно го познават от сериалите „Под прикритие“, „Недадените“ и „Под игото“ или от филма „Място под слънцето“. Участва и в сериала „Скъпи наследници“, който се излъчва в момента по bTV.
„Посоки“ е копродукция между България, Македония и Германия, участва и във филмовия фестивал в Кан. Как бива посрещан във всички тези страни? Какво е различното в реакциите на публиката?
Димитър Баненкин: Различното в реакциите на зрителя е гледната точка на всеки един, в зависимост от това защо е дошъл да гледа филма. Също така и в интереса към хората в България и начина им на живот. Интелигентният зрител схваща, разбира се, хиперболата във филма и я възприема по свой начин.
Казват, че с „Посоки“ Командарев, който е лекар по професия, лекува България по нестандартен начин. Мислите ли, че филмът е един вид лекарство?
Димитър Баненкин: Лекарство за какво или против какво? Командарев прави безкомпромисен разрез на една прислойка хора, така наречените аутсайдери.
Животът е представен като борба в отделните сцени. За какво се бори екипът на филма, какво иска непременно да покаже на публиката?
Димитър Баненкин: Филмът се състои от шест сцени в крайни ситуации, докарани до ръба на възможното. Именно това е имал предвид екипът начело с Стефан Командарев и го е постигнал с помощта на съвременния език на неореализма.
Какво мислите за ролята си в „Посоки“? Срещали ли сте такива хора в ежедневието си?
Димитър Баненкин: Това са типичните хора отишли да учат и живеят в чужбина с така наречените „червени пари“, след което се държат арогантно. За съжаление има и съм срещал такива личности.
Всяка сцена във филма представлява един кадър. Разкажете ни как премина заснемането на Вашата сцена.
Димитър Баненкин: В нашия кадър дължината е около 13-14 минути, което беше изключително предизвикателство за нас, актьорите, защото във всеки дубъл се стига до крайност и се изисква пълна концентрация. Сами може да си направите извод колко ни костваше всичко това.
Коя е любимата Ви сцена/история от филма, като изключим тази, в която играете?
Димитър Баненкин: Последната сцена.
Завръщате се в България след 23 години в Германия, където сте имали семейство и сте управлявали шест заведения. Когато заминавахте, планирахте ли в даден момент да се върнете? Как се чувствате след тази промяна?
Димитър Баненкин: Не съм планирал да се върна. В момента знам, че съм взел правилното решение.
Какво да очакваме от Вас в професионален план в близко бъдеще? Каква е Вашата посока?
Димитър Баненкин: Имам щастието да снимам в доста филми и телевизионни сериали. В момента по bTV се излъчва сериалът „Скъпи наследници“. Иначе съм концентриран отново в роли в театъра.
Какво бихте искали да кажете на сънародниците ни зад граница?
Димитър Баненкин: Не съм човек, който дава съвети на хора, тръгнали да живеят и учат в чужбина, но съм убеден, че е много добре, защото се надявам един ден да се върнат в България.
Заглавно изображение: Личен архив