В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове. Вече ви представихме Росица Цветанова, Алеко Дянков и Невена Дишлиева-Кръстева.
Днес ви срещаме с Христо Димитров. Той е роден в Пловдив, но признава, че в този град е живял най-малко. Прекарва 15 години в Силистра, където завършва ЕГ „Пейо Яворов“. От 1996 г. живее в София. През 2000 г. започва работа като репортер в БТА. От 2007 г. се занимава с българските издания на BBC, включително Top Gear, Good Food и BBC Knowledge (днес BBC Знание). За кратко работи за сп. Life (понастоящем „Икономист“), а по-късно се връща към Good Food. Прави първите си по-сериозни стъпки в превода на книги преди около 8-9 години. Книгите, по които е работил до момента, включват „Зимата идва“ („Ciela“, 2015) на Гари Каспаров, „Твърде лош, за да умре“ („Ciela“, 2015) на Франсин Матюс, „Абсолютен контрол“ („Ciela“, 2015) на Кристофър Райх, „Фатална жена“ („Ciela“, 2015) на Джон Лескроарт, „Енциклопедия ЗНАНИЕ“ (Институт „Смитсониън“, 2015), „Гневът и зората“ („Ciela“, 2016) на Рене Ахдие и др.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Христо Димитров: Честно казано аз не съм взимал такова решение, по-скоро то ме взе. По образование съм филолог, текстът винаги ми е бил интересен, но не съм търсил целенасочено превод на книги. Преди осем-девет години участвах в превод на книга за класически автомобили, редакторът хареса как се справям, даде ми един трилър и така се започна.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате?
Христо Димитров: С преводи за удоволствие или като работа се занимавам още от ученик, но с преводи на книги започнах, мисля, през 2007 или 2008 г. Работя основно с английски, но освен това ползвам още руски, украински и малко немски. Но с превод на книга бих се заел само от английски и може би от руски.
Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Христо Димитров: Не знам, не съм ги броил. Аз работя с доста широка гама от теми, ако сметнем и по-специализираните издания, не само художествената литература, бройката вероятно ще е около тридесет заглавия, може и повече.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Христо Димитров: Голяма, колкото и нескромно да звучи. Преводачът трябва да е по-скоро интерпретатор на текста. Трябва да улови стила на автора, духа на написаното, специфичния език и да намери думите, които най-точно ще предадат цялата магия на книгата. Когато работя с по-млади колеги, винаги казвам, че добрият преводач трябва да знае не само езика, от който превежда, но и български. Иначе не става, текстът излиза осакатен, половинчат, измъчен.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Христо Димитров: Ами, както казах, да знае български. Да е много упорит, да чете постоянно, при това разнообразна литература, да има много богата обща култура, да е недоверчив, да е вманиачен до степен да отдели цял ден, ако е нужно, за да провери някакъв факт, за да го предаде точно, а не да мине по допирателната и да замаже нещата. Да е взискателен към себе си… Ако щете, дори да е и нещо като драматург. Когато превеждам художествен текст, аз си представям сцената, разигравам си я, за да усетя точната дума за конкретния емоционален оттенък или движението.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Христо Димитров: Вземете 1 кг езикови познания, объркайте ги със 100 г усет и ги оставете да престоят, докато натрупате достатъчно обща култура. Поръсете с малко емоционална чувствителност, добавете 1 ч.ч. взискателност и объркайте до еластична и непокорна смес. Месете я години наред, колкото повече, толкова по-добре. Когато сте готови да превеждате, покрийте книгата със сместа, за да извлечете съдържанието, и печете без да ставате от стола. Извадете книгата от главата си, оставете я да отпочине поне два-три дни и я прочетете отново. Нанесете поправки на вкус и сервирайте.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Христо Димитров: Забъркайте на око еклектични езикови познания и непроверени факти, добавете самочувствие без покритие и наблъскайте каквото ви се струва готино. Не пробвайте на вкус, няма смисъл, вие сте най-добрият. Когато буламачът вкисне, го поръсете с немарливост.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Христо Димитров: За мен това определено е лабиринтът в ума на автора. Трябва да го извървиш целия, за да успееш да го пресъздадеш и да преведеш по него и читателя. Но това ще е вълнуващо приключение, защото преводът ще е неговата нишка на Ариадна.
Какво ви дава професията преводач?
Христо Димитров: Огромно богатство в личен план (няма нищо общо с финансовата страна на въпроса). Удовлетворение, много интересни дни и досег не само до различни култури, но и до различно светоусещане.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се подават на превод?
Христо Димитров: О, няма начин да няма. Въобще не завиждам на преводача, който трябва да се справи примерно с „Трънски разкази” на Петър Делчев или „Северозападен роман” на Стоян Николов-Торлака. И не става дума само за специфичните реалии или диалекта, а по-скоро за предаването на света в тези текстове.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Христо Димитров: Ако изтъкна една, няма да е честно спрямо другите. Всяко едно заглавие има своите достойнства и ми е дало много. Но, честно казано, най-предизвикателна за превод беше „Зимата идва” на Гари Каспаров – висок стил, много фактология, че и политически пристрастия за десерт.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим ежедневно за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
