В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове. Вече ви представихме Росица Цветанова и Алеко Дянков.
Днес ще ви запознаем с Невена Дишлиева-Кръстева. Тя е родена през 1971 г. в Ботевград. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. По-късно придобива магистърска степен по изкуствознание от Нов български университет (НБУ). Невена е преводач, редактор и управител на издателство „ICU“. Превежда художествена литература от английски език. В преводаческата си кариера досега е работила по книги на Тери Гудкайнд, Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джефри Юдженидис, Джефри Мур, Зейди Смит, Мохсин Хамид, Джош Малерман и др.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Невена Дишлиева-Кръстева: Мисля, че първоначалният импулс да превеждам дойде от музиката. Слушам много музика и в гимназията започнах да превеждам парчета на любими банди – интересуваше ме за какво пеят. Съзнателно решение да ставам преводач не съм взимала, но когато приятелка ми каза, че в едно издателство имат нужда от преводачи, не се поколебах да отида на интервю. Дадоха ми пробен превод, одобриха ме и така стана.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате?
Невена Дишлиева-Кръстева: Превеждам от английски на български език. Първият ми превод на книга е от средата на 90-те – „Първото правило на магьосника“ от Тери Гудкайнд. Гореспоменатият пробен превод беше от тази книга. Знаете, фентъзи поредиците са мащабни – тази се получи 13 тома. 13 тома по 500-600 страници всеки си е добра школа за всеки преводач. Превеждах горе-долу по том годишно, едва ли не със скоростта, с която Гудкайнд пишеше. Смея да твърдя, че той ме научи на занаят. Във фентъзито има всичко: измислени светове, обстоятелствени описания, много герои, много диалог. Трупаш ценен опит.
Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Невена Дишлиева-Кръстева: Не съм сигурна, вероятно над 50. Както споменах, само това фентъзи беше 13 тома. Извън този жанр съм работила с трийсетина автори, на някои от тях съм превеждала по няколко книги.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Невена Дишлиева-Кръстева: Въпросът е необятен. Общо казано, има два подхода – преводачът харесва книга, превежда я, комуникира с автора или агентите му, търси издател и при добро стечение на обстоятелствата, преводът стига до рафта в книжарницата. Тази стратегия в България работи доста рядко, но е много популярна в САЩ, Канада и много страни в Европа. У нас по-често издателят си подбира каталога и възлага на преводача вече избраното заглавие. Тоест, преводачът участва само в онзи процеп от процеса, който включва конкретната работа по текста. Няма глас в избор на дизайнер, често дори не знае кой ще бъде редактор на превода му, ролята му е ограничена само и единствено до работата по текста.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Невена Дишлиева-Кръстева: Не ми е много ясно как точно се дефинира кой преводач е успешен. И най-добрият преводач има изключителни преводи, които остават да се помнят поколения наред, има и просто добре преведени книги. При всички положения е важно да бъде артистична и творческа натура, но без да има нужда от сценични изяви. Тоест, да е готов да остане невидим, това да е част от характера му. Да харесва самотата и да умее да ѝ се наслаждава. Да работи добре с източници, да умее да се ориентира бързо в епоха, в различни сфери. Да поддържа жив и богат езика, на който превежда – което става с много четене и активна грижа, с общуване с различни хора – тийнейджъри, научни работници, шахматисти, специалисти в различни области, шлосери, ядрени физици… Човек никога не знае.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Невена Дишлиева-Кръстева: Добрият художествен превод сияе, без да блести; услажда се, без да натръшква; верен е на оригинала, без да е негов затворник; предполага смирение, но не сервилност от страна на преводача.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Невена Дишлиева-Кръстева: Когато преводачът се развихри твърде много и изземе авторството върху текста, нещата не се получават. Не се получава и когато е мърляв.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Невена Дишлиева-Кръстева: Понякога е трудно да се изолираш от света, а се налага. Аз лично не мога да работя по друг начин, освен в пълна изолация и усамотение. Затова често ми се случва физически да присъствам някъде, но емоционално и умствено да съм много далеч. Това може да нарани някого, например близките ми. Трудно е също така да описваш места, където никога не си бил или които съществуват само в нечие въображение. Или да търсиш еквиваленти на понятия, които липсват в езика, на който превеждаш. Трудно е, когато си обсебен от книгата, която превеждаш, но пък е още по-трудно да превеждаш, когато не си успял да се свържеш по никакъв начин с текста. Трудно е, когато герой ти е антипатичен.
Какво ви дава професията преводач?
Невена Дишлиева-Кръстева: Харесва ми, пасва ми на натюрела, дава ми възможност да говоря, да казвам смислени неща. Запознава ме със страхотни хора от моята кръвна група, дава ми възможност да намирам адекватен глас на вълнуващи ме въпроси.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се подават на превод?
Невена Дишлиева-Кръстева: Щом „Одисей“ е преведен, щом „Врява и безумство“ е преведен – при това на не един език – значи всичко е възможно. В много случаи препятствията ти се струват на пръв поглед непреодолими, но обикновено се намира начин, разбира се, с цената на компромиси – и за езиковите игри, и за диалектите, и за хумора. Но преводачът трябва да е достатъчно дързък, без да е арогантен, за да разчепка в детайли нещата, да е наясно за себе си, да има своя интерпретация и след това да пренапише текста така, че да стане достъпен на целевия език.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Невена Дишлиева-Кръстева: Може да звучи клиширано, но то е все едно да кажеш с кое от децата си се гордееш най-много. Та, краткият отговор е – с всички, защото, особено в последните години, имам привилегията и късмета да си избирам книгите и авторите и така книгите, които превеждам, са ми много на сърце. Все пак бих отличила едно заглавие заради елемента „комплексна трудност“. Обичайно трудностите идват поради езикова сложност на текста, твърде много идиоми или езикови игри, диалекти, жаргон и подобни. Или пък специфична област/географски район, в която не съм специалист. „Творците на памет“ („Жанет 45“, 2013) на Джефри Мур е единствената книга в досегашния ми преводачески опит, която стовари отгоре ми едновременно и по много от всичко това. Текст, изтъкан от идиоми и каламбури, че и пълен с вицове и смешки. Освен това разказът се води от петима протагонисти, чиито гласове се редуват и са много, много различни един от друг. Има дневници, псевдофаксимилета, реклами, спомени… Сюжетната линия лъкатуши напред и назад във времето и отприщва дълбоко скрити в същността ни човешки страхове. Ужасно тежък в емоционално отношение роман. Става въпрос за загуба на паметта, Алцхаймер, раздяла, невъзможност за живот. Използваната терминология изисква задълбочена подготовка в редица сфери – химия, биология, медицина, литература, изкуства. В текста има анаграми, панграми, азбучници, изобилие от скрити и явни цитати, включително поетични (преведени от Манол Пейков, издател на книгата).
На водещата снимка: Невена Дишлиева-Кръстева. Източник: Изд. „Жанет 45“
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим ежедневно за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
