Помним я, откакто тя ни се представи с „Приятно ми е, Ива”. Помним настроението, което носеше тогава със себе си, подобно на кълбовидна мълния, шестваща из сцената и наелектризирана с емоции.
Днес Ива отново е тук и дори е онлайн. Очакваме срещата с нея с любопитство и питайки се как ли ще се редуват щастие и тъга този път…
Защото Ива го умее това. Умее да стисне сърцето на зрителя в шепа, да го потопи в историята, която думите й достоверно плетат, да насълзи очите му и тогава… да обърне разказа на 180 градуса, карайки публиката да се смее с глас.
Такава е Ива. Звучи искрено сред приглушената светлина на театъра. Играе така, сякаш не играе, сякаш живее на сцената. Като че ли не е дошла на спектакъл, а е събрала приятели у дома – на вечеря, да си разкажат преживелици, да се утешат, да си поплачат, да се посмеят на участта си…
Любовта е централна тема в „Ива е онлайн” – тя е нишката, която обединява всеки един от разказите на героинята в спектакъла. Първата любов, несподелената любов, любовта към близките. Любовта, която те извисява. Любовта, от която боли. Любовта като дълг. Любовта, за която не се говори… а когато се говори – е късно… Любовта в онези нейни измерения, които понякога не забелязваме, а приемаме за даденост. И едва след като я загубим, самите се чувстваме изгубени в болката си и усещането за празнота… Любовта, в чиято сянка винаги стои самотата… Любовта, която цял живот очакваме да дойде – онази, истинската. А тя никога не идва. Или е вече тук, а не я забелязваме?
Какво по-логично място цялата тази любов днес да се случва именно онлайн? Социалните мрежи ни свързват и ни позволяват да общуваме – дори според героинята. Ива насочва поглед към виртуалното пространство и отправя своите послания и към тези, които отдавна не са на този свят и не могат да я чуят. Защото знае – няма по подходящо място от това. В интернет вече прекарваме повече време, отколкото в истинския живот. Мрежата може да ни задържи по-дълго в обятията си, отколкото реалността. Тя се превръща в посредник между този свят и Отвъдния. Интернет е като въплъщение на тихо божество, което може да ни даде анонимната сигурност, в която да споделим тайните си, страховете си и най-съкровените си чувства. Да се изправим в безкрайните онлайн полета и да заявим уж пред конкретен адресат, пък и пред целия свят кои сме, докато всъщност просто говорим на себе си… и със себе си – честно и за пръв път оголващо искрено…
Ива Тодорова отдавна е доказала, че на голямата сцена на моноспектаклите, доминирана у нас предимно от господа, е достоен конкурент за вниманието на публиката, което умело държи приковано в себе си през цялото време. Енергична, автентична, подхождаща с разбиране за нишките, от които е изваяна тъканта на човешкото, Ива пречиства пространството, през което преминава, от натрупани стари болки и тъги. Хваща те за ръка и те повежда към личния ти катарзис. И го прави чрез смях и сълзи – чрез струните на най-фините ти емоции. След около два часа излизаш от залата и си малко по-лек, малко по-склонен да простиш някои стари грешки, дори и на себе си, и малко по-готов да обичаш – отново и истински…
Авторският моноспектакъл на Ива Тодорова се изпълва с живот на сцената на Театър 199. Режисьор на „Ива е онлайн” е Стоян Радев. Сценографията е дело на Момчил Алексиев и Елица Георгиева, а музиката – на Емилиян Гацов-Елби.
Подкрепете ни в Patreon!
