Манастирът „Св. Атанасий Велики“ край село Златна ливада, Чирпанско е първият манастир по българските земи и най-старият в Европа.
Чудо бележи създаването на манастира в далечния IV век, когато Александрийският патриарх Св. Атанасий Велики минава през земите ни. 17 века паметта на село Златна ливада, край което се намира манастирът, пази историята за светеца, който на връщане от Сердикийския събор спира за нощувка в близката римска крепост. Разбрал, че тракийското и готското население е заплашено от епидемия и от пропагандата на арианите, Свети Атанасий дава заръката: Постройте черква и епидемията ще ви отмине. И чудото станало. Друга легенда разказва, че по пътя си за Вселенския събор в Сердика Свети Атанасий прекосил на кон нашите земи и се натъкнал на човек, заспал насред пътя. Събудил го и му заръчал да събере дружина, която да премести скалата на отсрещния хълм. Изпълнил мирянинът заръката, а там, където била скалата, зейнал отвор и рукнала лековита вода. Тая вода и до днес цери очи, нерви, бяс, отървава от зли магии мало и голямо. После дружината се хванала и вдигнала манастир.
По следите на легендите тръгва научен екип под ръководството на акад. д-р Росен Милев през 2004 г. Учените са впечатлени и от един интересен факт от 2003 г., когато на поклонение в манастира идва 115-ият Александрийски патриарх Петрос VII (1949-2004), който подарява на манастира ценна египетска икона на Св. Атанасий и дава недвумислен знак за значимостта на светата обител за християнския свят.
След проведената археологическа експедиция до светилището, справка с житието на Св. Атанасий от 12-томната руска православна енциклопедия „Житията на светиите“ и проучванията във ватиканските архиви от монсеньор Георги Елдъров, акад. д-р Росен Милев категорично доказва, че първият манастир по българските земи и на европейския континент е създаден през далечната 344 г. от Александрийския патриарх Атанасий Велики, едва след него се нареждат „Кандида каса“ в Шотландия от 360 г. и манастирите от днешна Франция, основани през 373-375 г. от Свети Мартин. Легендите не трябва да се подценяват, твърди историкът, напротив, точно те инспирират научни открития, както е било например с град Троя. Сензационната вест, че първите монаси в Европа са живели по земите ни, предизвиква вълна от публикации в пресата през 2004/5 г., още повече, че откритието е провокирано от статия на в. „Новинар“, която разказва за манастира край Златна ливада. Така журналистиката дава тласък на научните изследвания, а те от своя страна отреждат на българските земи централно място, наред с Рим и Константинопол, в процеса на християнизацията на континента през IV век.
Манастирът е забележителен и с архитектурната си композиция, комплексът включва: нова двуетажна сграда, построена по указания на Людмила Живкова, две стари крила, на втория етаж на северното манастирско крило е параклисът „Света Петка“, празникът на който се отбелязва на 14 октомври. Сред монашеските килии е скривалището на йеродякон Игнатий (Васил Левски). Манастирската черква се намира в дъното на двора, вдясно от нея по каменна пътека се слиза до лековитото аязмо. Старата река дели обителта от постницата на Св. Атанасий, това е чудотворна кухина в скалата, в която хората оставят греховете си. В простран-ствен план, пътят на освобождение от човешката греховност звучи като преодоляване на ред препятствия: преминаване през вода – първо се прекосява Стара река, изкачване на височина – на другия бряг се издига стръмна скала, извити стълби водят на десетина метра височина в скалата, и накрая – промушване през „иглено ухо“ – през тясната дупка в скалата. В постницата светецът се е оттеглял в усамотение и молитва, с което се свързва лечебното й действие.
Мястото на обителта не е случайно, тук минава стратегическият по онова време път Константинопол – Сердика, манастирът е разположен в подножието на важна крепост.
Известен е още и като Римския манастир. Целият район е прочут с богатството си на археологически паметници от различни епохи, това се потвърждава и по време на строителството на автомагистрала „Марица“. Регионът е уникален с културно-историческото си наследство от раннохристиянската епоха.
Уникалността на манастирската обител се свързва и с мисията на Св. Атанасий в днешните български земи, мисионерството му във времена на противоборство между две идейно-догматични учения – православие и арианство, привлича български и световни учени. Създаването на православен център през 344 г. в този район е било повече от необходимо в ситуацията на ожесточени борби за душите на вярващите: епидемията спира с построяването на православен храм (първа легенда), светецът събужда спящия на пътя и се появява лековита вода, храмът се вдига от радост – събуждането на човека ражда живата вода, храмът е завършъкът на процеса, апотеоз на радостта (втора легенда).
В своята многовековна история манастирът край Златна ливада е бил многократно разрушаван, опожаряван, съграждан наново. Той е действащо духовно средище по време на Първото и Второто българско царство. По време на турското робство опитите да бъде заличен манастирът са неуспешни. Последното му възстановяване се свързва с годината 1844-а и с конкретен човек от село Златна ливада – дядо Мичо Рогоша. Явил се Св. Атанасий в съня на дядо Мичо и му показал мястото, където била заровена стара икона. Намерили хората иконата и по наставленията на светеца вдигнали наново храма.
В светата обител неведнъж се е крил и Дякона Левски, чието скривалище днес е реставрирано и може да се види от посетителите. Иконите от Георги Данчов-Зографина на иконостаса в манастирската църква са пренесени от Апостола, разказват златноливаденци.
Свидетел на революционните събития от това време е вековният дъб срещу манастирската черква, в селото е жива и историята за Димитър Комитата, прекарал от Чирпан до манастира Дякона, преоблечен като булка.
Манастирът става жертва и на комунистическия режим. През 60-те години на XX век е превърнат в овчарник, но не за дълго. Отново се намесва Свети Атанасий. Този път избира жената на партийния секретар – баба Димка Станилова. Три нощи поред баба Димка сънува Св. Атанасий, който й казва, че голяма опасност грози селото, ако овцете не се изкарат от манастира. Престрашила се накрая баба Димка и разказала съня си на партийния секретар, но той се из-смял и я отпратил. Още на същата нощ обаче, Св. Атанасий предупредил и него, че ще вземе единствения му син, ако продължава да осквернява Божия дом. Хукнал тогава той към Чирпан да моли съпартийците си за помощ.
Според някои тази намеса на Св. Атанасий спечелва застъпничеството на Людмила Живкова и по нейно нареждане през 80-те години се построява новата сграда на манастира.
И в годините на демокрацията Св. Атанасий призовава първия човек в държавата в лицето на министър-председателя на РБългария г-н Бойко Борисов, който през 2013 г. дарява средства за ремонтирането на старото западно крило, второ дарение прави г-н Борисов две години по-късно за отбивката на автомагистрала „Тракия“ и в двете посоки. Един от големите дарители през същата година е Димитър Минев от с. Дълбок извор.Тук се пази копие на Реймското евангелие.Няколко поредни години в началото на месец май в манастира се организира фолклорен фестивал „Гласове и ритми от Тракия“, който вече традиционно присъства в културния календар на община Чирпан.
Многовековната история на манастира „Св. Атанасий Велики“ край с. Златна ливада обобщава българският историк, променил науката с откритието си – акад. д-р Росен Милев:
„Св. Атанасий Архиепископ Александрийски (ок. 296-373 г.), когото още ранната християнска църква почита като „Велик“ заради значимия му принос в богословието, е считан за „Баща на православието“ и за приносителя на монашеството от Египет на европейския континент. Британският историк сър Джулиан Хъксли (Sir Julian Huxley) – един от големите авторитети в съвременната историческа наука, подчертава изрично тази заслуга на Св. Атанасий за развитието на европейската християнска цивилизация в своите трудове още преди около тридесет години. Днес, след посещението и поклонението на 115-ия Александрийски патриарх Петрос VII (1949-2004 г.) през 2003 г. в манастира край с. Златна ливада и хода на последвалите български научни проучвания, откриваме, че светецът по всяка вероятност лично е основал тази обител в далечната 344 г. Тогава Александрийският патриарх посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика (343-344 г.) и както четем в житието му, отсяда по пътя си близо до Берое (дн. Стара Загора) и основава манастир.
Това дело не е случайно – Св. Атанасий е един от големите радетели за чистотата на православната вяра и най-вече нейния постулат за Светата Троица в борбата срещу актуалната в онова време ерес на арианството (отричащо божествената равнопоставеност на Иисус Христос). Нему светата църква дължи разгромяването на арианската ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на вярата (325 г.) А именно Мизия и Тракия, населявани тогава от траки и готи, са едни от основните арени на борбата между двете основни тогава течения в християнското вероучение. Мястото, където е основан манастирът, е избрано не само, защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол – Сердика. То се намира освен това в подножието на важна крепост, чиито останки се виждат и до днес над манастира, а също така и до тракийски нимфей. Него явно светецът „преобръща“ от езическо в християнско водно светилище – практика, типична за онази епоха на преход към новата християнска вяра. Явно основателите на такива обители, благодарение на дарбата си, са умеели да откриват и освещават онези места, които днес наричаме лечебни енергийни центрове и които са едно от големите природно-исторически богатства на България.
Местните легенди за лековитата вода на манастирския кладенец, свързани с основаването и покровителството му от светеца, многовековният континуитет на оздравителното поклонничество, видян и в атрибути и практики, познати от Късната античност (приспиване в черквата с метални медальони на болното място и др.), също дават основание, наред с данните от житието и на някои първоначални археологически индикации, да се предполага основаването му в далечната 344 г. Уникалността на този пръв и най-стар европейски манастир (следван от „Кандида каса“ в Шотландия, основан през 360 г., и от двата манастира, основани през 373-375 г. от Св. Мартин в днешна Франция) се допълва и от постницата в скалите над него. Това е чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която поклонниците минават за здраве и благоденствие.
Такива постници са част от духовния и архитектурен ансамбъл обикновено на най-значимите манастирски обители, каквато например у нас е постницата на Св. Иван Рилски до Рилския манастир. В своята близо 1700-годишна история манастирът многократно е разрушаван и съграждан отново. Има безспорен археологически материал за неговото съществуване през Средновековието, получен по вре-ме на археологическите сондажи през 70-те години на миналия век и съхраняван днес в Историческия му-зей в Стара Загора. Легендите разказват, че тук са се криели Апостолът на свободата Васил Левски и други участници в освободителното движение. По време на комунизма манастирът отначало е превърнат в овчарник, но както разказва една от многобройните легенди за него в близкото село Златна ливада, благо-дарение на Св. Атанасий (който обикновено се явява на сън при вземането на съдбоносни решения), отново е възстановен като монашеска обител. Нещо повече – в началото на 80-те години по идея на Людмила Живкова е построена нова, голяма сграда на манастира, която и по обем, и по архитектурна внушителност го нарежда и днес сред първенствуващите български манастири.
Една от новите впечатляващи придобивки на манастира е египетската икона на Св. Атанасий в църковния храм, подарена по време на посещението тук от Александрийския патриарх Петрос VII. Манастирът е разположен над самото село Златна ливада, на десния бряг на Стара река, сред красива природа, на добре оформен хълм. Като природо-архитектурен ансамбъл той напомня на „малък“ Царевец, включително и с останките от старата римска крепост на другия хълм на реката. Така манастирският комплекс, съчетаващ древната християнска традиция с рядка природна красота, предлага прекрасни условия за културен и екотуризъм. Потокът от български и чуждестранни туристи е привлечен от многото легенди за изцерение и от поклоннически и познавателен интерес. Той бележи връх всяка година на 2 май, когато е един от храмовите празници на манастира (другите празници, които се честват, са на 18 януари и 14 октомври в чест на Св. Петка Българска и параклиса в монашеското крило). Тук се събират по няколко хиляди души. От 2004 г. манастирът е обект на засилен интерес от страна на историци, археолози, етнолози, които проучват най-древната му история във връзка с изследванията за началото на християнството в Европа и на богатата мисионерска и богословска дейност на Св. Атанасий. Голяма ценност също е и копие от Реймското Евангелие. Манастирът „Св. Атанасий“ край с. Златна ливада, Старозагорска област – първият манастир по българските земи и най-старият в Европа. Проучванията на изследователския екип на сдружение „Балканмедиа“, включително и научната експедиция в манастира „Св. Атанасий“, която беше осъществена на Атанасовден, 18.01.2004 г., доказаха, че това е първият манастир, основан по българските земи, и най-старият, при това действащ и днес, манастир на Европейския континент“.
