Автор: Цанка Донкова
И… едно, две, три,… пет, шест, седем… Танцът започна! В ритъма на музиката краката, ръцете и цялото тяло се понасят като вълна, която търси своя пристан. Мъжът и жената стават едно цяло, все едно никога не са били разделени, все едно не могат да съществуват поотделно, все едно там, където свършва единият, започва другият – и обратното.
Магията е факт!
Ето това си мисли човек, когато гледа двойка да танцува салса. Движенията, погледите – всичко е страст. Необяснима и неповторима. Именно заради това чувство повечето хора стават част от този приказен и екзотичен свят. Това може би е клишето, нали? Е, не и за нашия герой!
Запознайте се Ники (Николай Маслеников)! От 10 години той е част от загадъчното общество на танцьорите на салса. Всичко започнало случайно, почти като на шега. Негов братовчед го води на урок, което всъщност и предначертава съдбата му. И така десетилетие по-късно, той все танцува.
„Има нещо в салсата! Не знам какво, но има нещо!“, споделя той и продължава да разказва – в началото чакал всеки урок с нетърпение. Часовете били в понеделник и сряда, а през уикенда вече треперел от вълнение.
Но не си мислете, че още от първите уроци и хоп – научил се да танцува. Както при всяко нещо, и тук е бил положен огромен труд, за да станат движенията перфектни, за да се чувства партньорката добре, а зрителят да остане без думи. „Ще излъжа, ако кажа, че е било лесно“, обяснява героят ни. По думите му човек разбира, че може да танцува салса чак тогава, когато започва да усеща танца по друг начин, когато не прави просто фигури, а успява да ги съчетава.
Самият Ники признава, че е срамежлив човек и разказва, че в самото начало, когато му се е налагало да танцува с нова дама, ръцете му леко треперили. Нещо, което убягва на зрителя, но не и на танцуващите.
Днес това обаче отдавна е в историята. Ники не само е превъзмогнал притеснението, но учи и други как да се отпуснат и да се потопят в магията на салсата. Казват, че учителят е важен, защото той може или да те накара да се влюбиш, или да те откаже напълно от дадено нещо. Ники пък е на мнение, че добрият танцьор не винаги е добър преподавател. Според мен бърка, защото той е и двете.
Може би всичко дотук все още ви звучи малко като клише? Не бързайте!
Колко от нас могат да се похвалят, че са поставили Рекорд на Гинес? Не сме много май. Е, Ники е бил един от 1102-та души, които са танцували салса в продължение на 7 минути и 12 секунди в Солун през 2014 г. Всичко станало много спонтанно. Решили и тръгнали за Гърция. „Исках да видя Солун и да се запозная с хора от там, не толкова заради рекорда“. Питам го какво е било чувството, след като са направили нещо, непостигнато досега, а той леко тъжно отговаря: „Става ти тъпо, че не е било в България“.
И макар че е бил в южната ни съседка, героят ни не е играл сиртаки. Казва, че не обича да танцува нищо, което не умее. С родните хора́ се справя, но донякъде. А когато пък се понесе в ритъма на салсата, забравя за всичко, изчиства главата си от всякакви мисли и само танцува.
Що се отнася до песните, Ники разказва, че рядко се заслушва в текста им – харесва определена фраза или фрагмент от мелодията. „Има някой специфичен момент, който ме кара да танцувам“, казва той.
Освен че се занимава с преподаване, той участва и в професионален отбор по салса. Сменил е няколко през годините, а настоящият е Mambo Gang. Три момичета и три момчета правят чудеса на дансинга. Стилът, в който работят, е „мамбо“, подстил на New York Salsa, характерен със своята музикалност, динамичност и елегантност.
Ники казва, че освен удоволствието от танцуването с колегите му, участието в отбора му помага и да покаже на хората какво е танцът и да ги запали по него. На 29 януари Mambo Gang представят новото си шоу (повече за него ще научите тук).
Именно в един от тези отбори среща и сегашната си партньорка в танците Любка Здравкова (заедно с нея са на водещата снимка – бел.ред.), с която заедно учат малки и големи как да се движат под звуците на латино музиката в школата им Ritmoson Latino Dance School. Уроците се провеждат всеки понеделник и сряда, а в момента школата се помещава в клуб Contigo (бул. „Мария Луиза“ 47).
Всичко дотук изглежда като една фиеста, която всеки път е различна и никога не свършва. Но как ви звучи на този фон фактът, че Ники е учил в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), специалност „Строителство на сгради и съоръжения“? Постройките и танците нямат много общо… или пък не! Добре знаем, че без математика, няма и строителство. Е, именно пространственото мислене в случая е плюсът. „Доста помага, но може и без него човек да танцува добре“, смее се Ники. Той споделя, че не иска да строи сгради. Може би защото вече е построил нещо друго и много по-ценно за него.
Няма как да подминем и финансовия аспект на историята. Героят ни философства, че може да се живее с 5, с 10 или със 100 лева на ден – всичко опира до конкретния човек. А що се отнася до това дали салсата носи добри доходи: „Пари има във всеки бранш, в този също“, категоричен е Ники. За него обаче по-важното е, че самият танц прави хората щастливи. Разказва, че един от моментите, които ще помни винаги, е свързан именно със салсата. „На рождения ден на школата (2 декември – бел. авт.), когато видях всички как се забавляват, по начин, по който ние сме ги научили. Танцът дава емоция, която е несравнима“, допълва той.
За финал го питам каква е била детската му мечта, а той бързо отговаря: „Един съученик я сбъдна – стана пожарникар“.
Чудя се, чия ли мечта е успял да сбъдне нашият герой, бягайки от клишето в ритъма на салсата? Тази на всички нас, които обичаме страстта и движението…
P.S. Дами, ако искате да привлечете вниманието му, може би трябва да носите маслено зелена рокля! Защо ли? Защото това е любимият му цвят. 😉
С Ники може да се свържете чрез страницата на школата Ritmoson Latino Dance School във Facebook или чрез личния му профил. Очаквайте скоро и интервю в Truestory.bg с него и Любка!
А дотогава – заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още много вдъхновяващи личности с интересни истории и професии!