Ангел Игов е роден през 1981 г. в София. Автор е на два сборника с разкази и два романа, като вторият му роман, „Кротките“ („Жанет 45”, 2015), се радва на изключителен прием. Младият писател също така пише литературна критика, превежда проза и поезия от английски език от автори като Пол Остър, Иън Макюън, Джон Банвил и Анджела Картър и преподава английска литература и превод в СУ „Св. Климент Охридски“.
TrueStory.bg благодари на Ангел Игов за отделеното време и задълбочените отговори. Приятно четене!
Как бихте описали себе си с няколко думи?
Ангел Игов: Човек, който влага енергията си в бавните и внимателни занимания с думите.
Как и кога Ви хрумна идеята да напишете роман, в който се фокусирате върху събитията след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и по-специално върху Народния съд?
Ангел Игов: Не бих казал, че е „хрумнала“. Тази тема ме вълнува отдавна: изобщо историята на ХХ век ми е слабост, а въпросният исторически момент е свързан все пак със съдбоносни за България събития. Нелепо е – макар и сигурно да не е необяснимо – че българската литература досега на практика не се е занимавала с тези събития; и сега изглежда, че съм отговорил на някакъв неосъзнат читателски глад да бъдат разказани историите, да бъдат изговорени травмите. За мен, естествено, събитията около 9 септември и Народния съд са много важни и извън собствено историческия им смисъл. Да кажем, че в тях особено остро се проявяват проблеми, които ме вълнуват по принцип: проблеми, свързани с властта, справедливостта, съвестта и не на последно място глупостта. Окуражен съм от това, че явно и читателската публика мисли за тези неща.
Пред какви предизвикателства се изправихте по време на работата си върху романа? Колко време и усилия Ви отне написването му?
Ангел Игов: Работих по романа около две години, макар че замисълът е по-отдавнашен и дори някои от първите ми бележки отпреди пет-шест години влязоха накрая в почти непроменен вид в текста. Едно видимо предизвикателство пред всеки, захванал се с този период, е издирването на достоверна информация. Вече се появяват исторически трудове по тези теми, но някои битови, всекидневни аспекти се оказаха изненадващо мъчни за реконструиране. За мен беше важно в този роман да живее духът на времето и да се усеща атмосферата на тогавашна военновременна София. Вече отвъд техническата страна на работата, предизвикателство беше да опазя собствените си морални принципи, да вниквам в случилото се без предразсъдъци, в известен смисъл да се опазя от изкушенията, на които са се подлагали именно тогавашните обвинители и съдии.
„Интересът към „Кротките“ показва, че доста читатели в България търсят и оценяват сложния и внимателен стил“, казва Ангел Игов. Снимка: Личен архив
До каква степен очаквахте възторжения прием от страна на литературни критици, блогъри, писатели и читатели? Според Вас кой компонент допринася най-много за високия интерес към романа и положителните отзиви: историята, необичайната гледна точка, посланията, езикът или нещо друго?
Ангел Игов: В интерес на истината, не очаквах толкова шумен възторг. Дори си мисля, че е крайно време някой да напише отрицателна рецензия. Във всеки случай, силно се надявам, че успехът на романа се дължи не на някой отделен компонент, а на цялостния му характер. И всъщност получавам доста отзиви в подобен дух. Да, хората най-напред говорят за важността на темата, за нейните морални измерения, които имат обществена значимост, но повечето не пропускат да споменат структурата и стила на романа. Бих искал да наблегна на това. През последните години се създаде някакво впечатление, че българският читател е свикнал да чете книги, написани в непретенциозен, дори постен стил. Не е така. Интересът към „Кротките“ показва, че напротив, в България доста читатели търсят сложния, внимателен стил и изобщо не се стряскат от него, а много добре го оценяват. Така че бих се обърнал към всички колеги с призива да не подценяват читателите си!
Къде е границата между фикция и история? Трудно ли Ви беше да откриете баланса в „Кротките“?
Ангел Игов: Границата между фикция и история е голям и сложен въпрос, на който някои хора са посветили живота си. При всяко положение тази граница е много по-несигурна и относителна, отколкото може би сме свикнали да приемаме. Различни писатели подхождат по различен начин, когато работят на подобни теми. Аз предпочетох да изградя фикционални, художествени персонажи и да ги поставя в една, струва ми се, добросъвестно пресъздадена историческа обстановка. Естествено, това само по себе си е прекосяване на границата: моите фикционални персонажи заседават в Народния съд, срещат се с исторически личности. Донякъде бях улеснен от избора, който направих в самото начало: да не се занимавам с големите и прочутите, а с едни по-незабележими, по-посредствени хора и техните кротки наблюдатели.
Според Вас повечето българи запознати ли са достатъчно със събитията около т.н. Народен съд и последствията от тях?
Ангел Игов: Вероятно не. Този период от нашата история е доста премълчаван, а доколкото се говори за него, то това говорене често пъти е така силно политическо оцветено, че моментално демаскира своята несъстоятелност. Но пък изглежда българите са достатъчно запознати, за да се интересуват силно от темата. Защото, преди да излезе романът, аз понякога си задавах въпроса: „Кой ли пък ще я чете тази книга за Народния съд?“. А явно все пак хората знаят, че не знаят! И се интересуват. Което е едно добро начало.
Ангел Игов: „Периодът около Народния съд у нас е доста премълчаван, а доколкото се говори за него, то това говорене често пъти е така силно политическо оцветено, че моментално демаскира своята несъстоятелност“. Снимка: Личен архив
Защо е важно да помним събития като Народния съд, който се е случил преди повече от 70 години?
Ангел Игов: Аз винаги съм разсъждавал като исторически човек. За мен познаването и тълкуването на миналото е жизнено важно, за да можем да обясняваме собственото си битие и особеностите на обществото, в което живеем. Опасявам се, че без това познаване и тълкуване човек се лишава от съществени житейски пластове и става твърде податлив на всевъзможни манипулации. Освен това, струва ми се, че от чисто уважение към хората, които са живели, страдали и загивали тогава, дължим такава памет.
Идеи за нови проекти?
Ангел Игов: О, да, вече съм започнал. Не крия, че съм окуражен от успеха на „Кротките“ и сега пък смятам, че дължа на читателите си нещо ново в обозримо бъдеще. Но обещавам да не е претупано. Забелязах, че много хора биха искали да разберат какво става по-нататък с моите герои в този граничен между фикцията и историята свят. Нека загатна с едно намигване, че може би ще се срещнат отново с някои от тях. Или поне с внуците им.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още много завладяващи и талантливи личности като Ангел Игов!
