Сгушено в диплите на Средна гора, то ту ухае на горски ягоди и билки, ту потъва в сняг, но винаги е готово да посрещне всеки заблудил се пътник с див пелин, сок от бъз и птичи песни. Село Стоян Заимово. Познато още като Карапча и Бедняково, селото получава днешното си име през 1934 г., заради факта, че знаменитият български революционер Стоян Заимов е роден тук. И не случайно историята говори, че най-будните българи са бранили селото от турци и всякакви поганци, та пиле не можело да прехвръкне в страшните и тъмни времена на робството… „Да, да, клатят глави старците, нас тука манастирите са ни опазили.“ Но от тези манастири днес има само спомени, руини и тук-там разхвърляни керамични отломки, напомнящи за древното минало на селото. Дали е имало тракийско светилище или късен средновековен манастирски комплекс край Стоян Заимово, археолозите мълчат, но легендите, предавани от поколение на поколение помнят завета на предците – да се пази свещената тракийска земя.
Цялата земя наоколо говори за това, преплитайки легенди и исторически факти. Топонимията ясно е обозначила хълмовете на чирпанските възвишения около селцето, всички те са назовани от векове със свети имена, с някакво преклонение пред духовността на Тракия: „Голямата черква“, „Каменна черква“, „Брайкова черква“, „Медна черква“, „Черквата на Свети Илия“, черквата с кулата и т.н. Седем черковища и манастири опасвали кръг чак до съседното село, имало някога тук голям духовен център, лекували се болни по тия черквици, чудеса са се случвали. А там, на „Голямата черква“, точно до трите дъба, живеел бял гълъб, който спускал Божията благодат над вярващите, грешни и праведни, богати и бедни… Но времето се почернило, неверие завладяло хората, гълъбът отлетял, а от големите манастири сега има само малък зид, отломки и спомени, въздъхва една старица, която къта още чудотворни истории за „Голямата черква“. Те, и сега се случвали, особено преди големите празници – хората виждали я монаси, хванати в кръг, я някой свой починал близък, който им давал житейски насоки.
Скоро, в наше време, един овчар, точно като дядо от вълшебните приказки срещнал по тия поляни млад мъж, целият в бяло. „Добра среща, дядо.“ – поздравил пътникът. „Дал Бог добро, момко!“, отвърнал дядото и веднага разбрал, че този човек не е току-така от нашите, различен бил… „Аз съм св. Пантелеймон, казал младежът. През 1212 тук се построи голям манастир, по моя заръка.“ Овчарят бил поразен, но не се усъмнил нито за миг от необичайната среща, напротив – веднага изтичал до историческия музей в близкия град и комисията от археолози доказали думите на красивия младеж в бяло. Да, имало е тук средновековен манастир. Приказният дядо, открил мястото, вече е заминал за по-добрия свят, но кръстът, поставен от него в „Голямата черква“ напомня за светеца, пазител на тая земя. И нещо повече – археолозите били изумени, че старецът е побил кръста точно в олтара на някогашната черква.
„Не се учудвай!“, предупреждават ме селяните и сочат хълма, на изток от кръста. „И друго има!“ Този хълм носи името на св. Илия. Когато Господ грабнал своя любимец с огнената колесница, отгоре, от небето, щом видял красотата на Тракия, св. Илия приземил колесницата да се порадва още веднъж на красивата тракийска низина. Имало и там манастир, но различен. Хората се страхували да отидат до него свободно, защото небето почвало да гърми и трещи, щом се приближавали до светата обител. Сърдел се св. Илия, че поклонниците идвали, без да са се опростили със своите ближни, само смирените можели да влязат в манастирската крепост и да измолят Божията милост за себе си и близките.
Днес хората от Стоян Заимово са обединени около идеята да възродят някогашната Мала Света гора и да построят православен параклис в „Голямата черква“, да огласят светилищата с камбанен звън, пък и да има де да положат даровете си пред Господа. Кампанията им скоро става национална, подкрепят ги деца и старци и много хора на изкуството – художници, поети, писатели… Вярват, че скоро и белият гълъб ще се върне, веднага щом хората прогледнат за даровете на духа и оживят душите си.
Очакваме вашите снимки, придружени с разкази, от селата на България. Вижте повече за играта ни „Спомни си селата на България“ и се включете в нея!
