Цветелина Бакалова Христов е от онези млади хора, способни мигом да те зредят с положителна енергия и да ти вдъхнат увереност. Тя е сбъднала мечтата на много българи в чужбина, защото е ентусиазирана и влюбена в това, което прави!
Именитата ни българска сабльорка е родена в град Пловдив, а от 17 години заедно със съпруга си и трите им деца живеят в Сакраменто, Калифорния, където основават своя собствен клуб по фехтовка – един от най-силните в САЩ и в света, в който не са само треньори, а и ментори.
Тя е пример за позитивен човек, който със своята сила на духа ни шепти, че когато наближава буря не трябва да се строят стени, а вятърни мелници. Цветелина винаги въздейства на хората, давайки…
Как обаче една толкова фина дама решава да се занимава с този спорт. Самата тя разказва:
Здравей, Цветелина! Благодаря ти, че отдели от времето си, за да споделиш повече за твоите успехи в България и чужбина. Разкажи малко повече за себе си.
Цветелина: Здравейте и благодаря за тази прекрасна възможност. Казвам се Цветелина Бакалова Христов. Родена съм в Пловдив, имам сестра и прекрасно семейство, което винаги ме е подкрепяло във всеки един момент от живота ми.
Сега ще те върна в самото начало. Кога започна да се занимаваш с фехтовка и защо избра именно този спорт?
Цветелина: От много малка тренирах различни спортове, но винаги имаше нещо, което не ми пасваше и не ми достигаше. Бях на 10 години, когато започнах да тренирам фехтовка. Една приятелка се връщаше от състезание и видях медала й, това ме запали да опитам, записах се без да знам какво е. Семейството ми беше изненадано, защото не съм човек, който да иска да се бие с каквото и да е. Аз дори се страхувах от топката, когато ми я подаваха, да не говорим да се бия със сабя.
При кого и къде тренираше?
Цветелина: Започнах да тренирам в Пловдив в залата по фехтовка, която е единствената в града, намира се на Пещерско шосе. Мария Стоянова ми беше първата треньорка. Изключително грижовна и забавна. Постоянно ни казваше на всички, че ще сме шампиони. Винаги съм я обичала и уважавала и до ден днешен чувствата ми са същите.
Имаш ли спомен от първото си състезание?
Цветелина: Да, беше в Пловдив, една година след като започнах да тренирам. Бях на 11, взех бронзов медал. Бях изключително щастлива, но и разбрах колко много труд ми предстои. Аз съм много упорита, винаги искам да съм първа, не се задоволявам с друго. Всеки, който ме познава, знае това.
Сподели ни за твоите постижения, както и за моментите, в които ти е било най-трудно – как се постигат успехи в този спорт?
Цветелина: Първо тренирах рапира и бях национална шампионка, след това започнах да тренирам сабя и отново бях национална шампионка. Много години бях на върха, но това не беше достатъчно, защото моята цел беше международни успехи. И за да ги имаш, ти трябва изключителна подготовка, екипировка, база за трениране, треньори, които са мотивирани и състезатели, който мислят като теб.
Фехтовката е спорт, в който трябва опонент, срещу когото да играеш. Няма как всекидневно да тренираш сам, това е до време. А когато имаш малко съотборници, а на тях не им се тренира, както на теб, тогава идва проблемът. Няма как да станеш по-добър, независимо колко си талантлив. Аз никога не търсех извинение защо ще пропусна тренировка, а винаги намирах причина за да отида. Това пак е начин на мислене. Също като всички исках да ходя с приятели по кафета, партита и купони, но за всяко нещо си има време.
Всичко пак опира до парите, за съжаление. Ходих на няколко международни турнира, но реалността беше депресираща. Мислех си, че съм уверена и имам самочувствие, но с всяко международно участие (бяха само няколко) бях съкрушена и депресирана. Знаех, че имам какво да дам на спорта, но обстоятелствата ме смачкваха.
С Крис си говорехме (тогава бяхме още гаджета) и аз му казах, че трябва да заминем за Америка, за да постигнем нещо. Исках там да опитам да тренирам и работя.
Успехите във фехтовката се постигат, както във всеки един спорт – упоритост, постоянство, мотивираност, както и мотивирани треньори, база за подготовка, финанси за лагери, състезания и екипировка. Талантът е прекрасно нещо, но има много талантливи и мързеливи хора, тогава не се получават нещата. Мисля, че всеки един треньор би се съгласил с това.
И не на последно място е федерацията, която трябва да гледа и да се грижи, кое е най-добре за спортистите и треньорите. Това е проблем във всяка държава и във всеки спорт. Докато не са всички с една и съща цел, няма как да има успехи. Когато всички се стремим към една цел, ще е по-лесно отколкото всеки индивидуално да си има своя.
А какви качества трябва да имаш, за да си добър състезател по рапира?
Цветелина: Във фехтовката е като във всеки друг спорт. Трябва да притежаваш: бързина, издръжливост, упоритост, увереност и т.н.
И към днешна дата продължаваш да печелиш медали от национални и международни първенства, но като треньор в своя собствен клуб, който се намира в Сакраменто, Калифорния. Цветелина, кое те накра да заминеш със своя съпруг за САЩ?
Цветелина: Винаги съм искала да замина за САЩ и да поживея там, да видя какви възможности бих могла да имам за развитие. До днешна дата, нашият клуб е един от най-силните в САЩ и в света, но това не ни кара да забравим от къде сме тръгнали. Нашето мислене за развитие на клуба и състезателите е много по-различно от стратегията за развитие на много други бизнеси или компании. Ако днес наш състезател спечели медал от световно първенство, утре се започва от начало, няма почивка, празненства и застой. Това, че печелиш днес и си на върха, не е гаранция, че утре някой няма да те свали от трона ти.
Конкуренцията е много голяма. Има 700 клуба по фехтовка в САЩ. Ние постигаме тези резултати, защото имаме много силна конкуренция, която ни кара да работим постоянно и да сме една крачка пред другите.
Защо точно САЩ?
Цветелина: Не знам защо, но винаги съм знаела, че ще живея в САЩ, а в Сакраменто дойдохме, защото моя свекър беше тук. След това за година и половина живяхме в Чикаго. Върнахме се в Сакраменто, когато моят свекър стана треньор в Принстън. Тогава отворихме нашия клуб. Тук времето е прекрасно, а и Калифорния си е Калифорния.
Как се адаптира семейството ви в първите месеци зад окена?
Цветелина: Това е най-трудното нещо. Америка е с много различна култура, разбирания и начин на живот. Никой не се интересува от това кога ставаш, излизаш, къде работиш. Всеки си гледа него си, а в България знаете, че ако си купите нов ластик за коса и целия квартал, ще знае, ха-ха.
Хората са по-затворени и не мога да кажа, че са толкова по партитата. Това беше доста трудно да го разберем, но все пак ние не търсехме купони, имахме цели, които не включваха тези неща. А почти и не говорех езика, когато пристигнах в Америка.
Какво ви липсваше най-много в чужбина?
Цветелина: Семейство и приятели. България също ни липсва, независимо колко години сме тук (вече 17 години). Родината ни липсва. Винаги, когато се прибираме за малко и очите ми се пълнят със сълзи докато кацаме на родна земя. Това чувство е необяснимо, защото едновременно се радваш и вълнуваш, а в същото време си тъжен, че е трябвало да направиш този избор и да вземеш това решение за бъдещето на семейството си.
В страната на неограничените възможности, мечта за много хора, вие отново сте в свои води, след като през 2006 г. основавате своя клуб по фехтовка. Какво ви мотивира да го създадете?
Цветелина: Имахме много голяма мотивация, защото докато бяхме състезатели, ни липсваха много неща. Не само от финансова гледна точка, а и морална подкрепа. Знаем какво му трябва на един състезател само от няколко минутен разговор. Аз съм човек, който винаги е позитивно настроен, истински реалист. Ако виждам нещата по един начин, ще го кажа директно какво мисля и как може да се подобри определено качество на спортиста. Мисля си, че съм добър психолог.
Имам още много да дам на спорта и да помогна на много състезатели, не само да постигнат целите си, но и да използват своите качества, за да успеят в живота. Ние с мъжа ми и свекър ми не сме само треньори, а учим децата на повече от фехтовка, ментори сме и се стремим да им даваме цел в живота. С всички състезатели (сегашни и предишни) сме много близки. От други клубове идват при нас да тренират и винаги ни казват, че има нещо много специално в нас като хора и в отношението ни с всички.
Никога не съм се съмнявала в успеха на клуба ни.
През какви трудности се изправихте и как се преборихте с тях? Какво е нужно, за да успееш в едно подобно начинание?
Цветелина: Искам да кажа на всички, които си мислят, че в чужбина е лесно, не е. Също, ако си мислят и че е лесно да се изкарат пари, пак ще кажа, че не е. Когато човек заминава за чужбина, трябва да има нагласата, че ще трябва да работи много, да се доказва, да не гледа какво правят другите хора и да им завижда, а да има цели и да ги следва. Хората имат грешна представа, че за да успеят те, трябва някой да се провали. Ние с много други клубове по фехтовка сме много близки. Измисляме заедно неща, за да ни върви и да се развиваме, а в същото време сме опоненти на фехтовалната пътека.
Ако ти не вярваш в себе си, ще измисляш причини заради, които няма да успееш, а ако си уверен, ще виждаш във всяко нещо възможност за успех.
От децата, които тренирате, вече имате и много шампиони. Кои са най-важните съвети, които ти им даваш във вашата школа?
Цветелина: Винаги съм им казвала, че първо те трябва да повярват в себе си, че са най-добрите. Има моменти, в които аз като треньор вярвам повече в тях и така пак не се получава. Когато те тренират, им казвам да дават всичко от себе си. В моментите, в които не им се тренира, ги карам да си представят как опонентите им са в залата и работят върху всичко, което ще им донесе медал. Ако те не се мотивират сами, няма кой честно казано. Аз като треньор им помагам с позитивизъм. Не е лесно да си спортист, защото повече са разочарованията от колкото успехите.
И това не е всичко, работиш и като брокер на недвижими имоти. Какво те влече в тази професия?
Цветелина: Да, това беше много спонтанно. Аз съм човек, който има нужда постоянно да прави нещо и да се развива. Много хора се чудят и ме питат откъде имам толкова много енергия и сили за всичко.
Бях бременна в петия месец с нашето трето дете и не можех да давам уроци, можех да водя само класове и тогава реших да се пробвам и да стана брокер. Имам много познати и контакти, а за да си добър брокер имаш нужда от такива. Имаш нужда и от много качества. На мен ми се отдава да говоря с хората. Бързо разбирам какво търсят и преценям как да им се помогне. Това качество го постигнах в клуба, покрай децата и родителите им. Там всекидневно отговарям за всичко и трябва да разговарям с всеки по различен начин.
Имам още много планове, които са свързани с недвижимото имущество, но всичко с времето си. Не съм започнала да се занимавам с това заради лесни пари, няма лесни пари.
Каква е 2020 г. за пазара на имоти в САЩ?
Цветелина: 2020 започна много добре за хората, които искаха да продават, защото цените бяха се вдигнали и в същото време лихвите паднаха и периода беше добър за хората, които искат да купуват. Февруари и март имаше много малко имоти на пазара и всеки продавач имаше по 5-10 оферти. Не си спомням да е имало транзакция на имот под обявената цена. С мои клиенти също бяхме дали пълната цена и така влезнахме в контакт. Заради извънредното положение с коронавируса малко нещата се забавят, но в САЩ действат много бързо и сега всичко се прави онлайн, показват се къщи така, подписите са електронни. Така, че ако искаш да купиш нещо, ще успееш.
А чужденец може ли да закупи жилище в тази държава, защото някой страни от ЕС ограничават покупка на недвижим имот от чуждестранен гражданин?
Цветелина: Да, може чужд гражданин да закупи, но има много условия. В САЩ има много земя (ха-ха) и не се притесняват от чужденци, които инвестират тук, но в големите градове е доста скъпо.
Като цяло какви хора са американците?
Цветелина: Не мога да кажа, че знам за всички, но като цяло са позитивни и усмихнати. Не ги интересуват подробности за теб, каква работа работиш, каква кола караш и т.н. Нямат интерес за теб като клюка, по-скоро ги интересува нещо за теб като личност. Но винаги съм била на мнение, че има хора и хора. Бизнесите, които имаме, са изцяло директна комуникация с клиенти и не можем да ги делим на раса, а по-скоро всеки каква ценностна система има.
Няма да забравя, когато дойдох в САЩ и имах много случаи, когато в магазините служителите се правеха, че не ме разбират, та както казах има хора и хора. Лично аз не се засягам, ако някой се подиграва на акцента ми, защото винаги ще го имам, но те го правят за да се чувстват добре. Не обръщам внимание и си гледам семейството, приятелите и целите.
А теб на какво те научи тази страна?
Цветелина: Научи ме, че когато имаш цел, можеш да постигнеш всичко. Има хора, които ще се радват на успехите ти и такива, които няма да те подкрепят. Ние винаги се стремим да се концентрираме върху позитивното. В много от случаите може никога да не разбереш какво е финансовото състояние на хората, защото те не го показват по никакъв начин, не го демонстрират. Рядко, но има и такива, които живеят, за да показват колко много притежават. Навсякъде е едно и също, въпросът е ти с кой искаш да контактуваш и каква е ценностната ти система. Не съдя хората, всеки си живее живота, както иска, всеки има своите разбирания. Ако спрем да се съдим ще е много по-позитивно всичко. Вместо да злобеят, хората могат да помислят какво да подобрят в себе си, за да стигнат там, където искат.
Връщаш ли се често в България? Виждаш ли промяна в родината?
Цветелина: Последните години се връщаме повече, защото има световни купи по фехтовка в Пловдив (моя роден град) и в София (мъжът ми е от там).
Когато излизаме на разходка по магазините или като седнем на заведение/ресторант да хапнем, ни ставаше много неприятно от отношението на хората и на персонала. Ние поздравяваме, усмихваме се, аз винаги съм позитивна в отношенията и контактите с хората, а в България те карат да се чувстваш странен, когато си такъв. Гледат те с пренебрежение. Има и изключения, разбира се, но са много малко в сравнение с негативните и сърдити хора навсякъде. Аз също съм работила като сервитьорка в България, но не съм била такава. Това е до възпитание и разбиране, до начин на мислене, не се дължи на това в коя държава живееш и колко време си бил там. Всеки има възможност да избира какъв човек да бъде, независимо от това какво е преживял и как е израснал. Когато някой се държи лошо с теб, имаш избор как да отвърнеш на това. Личното израстване е изключително важно. Ако някой се чуди защо му се случват лоши неща или всички около него са негативни, трябва да се замисли как той се държи и дали не е време да промени начина си на мислене и да смени кръга от хора, които го заобикалят. Всичко започва от нас. Аз много обичам да чета такава литература. Пример за начина на мислене и държанието е една наша неприятност, която ни сполетя. Когато големият ни син беше на 5 год. и 5 месеца, изпадна в състояние, което не можехме да си обясним. Мислехме, че е настинал, че е болен или отпаднал, както всяко дете понякога, но състоянието му ставаше все по-зле. Тогава в спешното му поставиха диагноза Диабет 1 малко преди да изпадне в кома, заради захарта, която му беше вече много над нормата, а ние дори не предполагахме. Тогава аз и семейството ми изпаднахме в шок и депресия. Аз плачех със седмици, когато оставах сама, но никога не съм винила никого за това, единствено питах „Защо Господи детето ми, а не аз?”. С времето шокът отмина и аз се върнах към себе си, позитивна и с усмивка. Благодаря на Бог, че сина ни е жив и здрав. Казвам здрав, защото не искам да расте с мисълта, че е болен и това да го спира от нещата и целите, които има. Когато ходим на прегледите му, ни казват, че сме едни от малкото хора, които са с дете с диабет и са усмихнати и позитивни, а това се отразява на сина ни. Той знае, че е силен и нищо няма да го спре да бъде такъв, какъвто иска да е. Всички имаме силата да реагираме на дадена ситуация по различни начини и от това зависи как, ще се чувстваме след това.
Кое е мястото, което би предложила на американците задължително да посетят?
Цветелина: Да посетят в България ли? Ние имаме приятели, които посетиха България. Бяха в София и във Варна и много им хареса. Много им хареса, че всички заведения са пълни и хората обичат партита и забавления. Друго семейство, които бяха в България, разказваха после, че българките са много красиви, и че се обличат много стилно.
Навсякъде е хубаво, не само Пловдив, София и Варна. Планините са ни невероятни. България е пълна с природни забележителности и скрити кътчета с много история и култура. С мъжа ми и децата искаме да посетим възможно повече места вместо да стоим по 20 дни на морето. Децата ни говорят български, защото ние държим на това. Опитваме се да ги учим да пишат и четат. Много е трудно, но поне да имат основа.
Последен въпрос – какво е твоето послание към българите?
Цветелина: Вярвайте в доброто на хората, променете мисленето си (много реагират „лесно ти е на теб“). Всеки има избор как да реагира и как да се държи. На нас нищо не ни е дадено наготово, изработили сме го и сме постигнали всичко с много труд и усилия. Аз избрах САЩ, защото за момента това беше вариант да се развивам. Всеки трябва да прави това, което е най-добре за него.
Не забравяйте, че всички сме хора и имаме чувства. Когато някой успява, радвайте се, подкрепяйте го и се учете от него. Всички можем да успяваме, няма лимит, въпросът е какъв лимит всеки слага на себе си. Правете това, което ви кара да се чувствате щастливи, показвайте потенциала си. Ако вярвате в себе си и промените мисленето си в позитивна посока, невъзможното ще стане възможно.
Благодаря за тази възможност. Ако дори и само на един човек да съм помогнала със съветите си, посланието ми си е струвало.