Единственият нормален път, по който може да се стигне до забравеното село Колишовци, минава оттук.
След като ви разкрихме тук една от легендите защо се нарича Костенковци, сега ще ви отведем назад във времето, за да научите нещо повече за самото село и неговите жители.
То, както и повечето махали и села в този район, започва своето съществуване в средата на XVII век по причини, описани по-подробно тук.
Заселилите се (поради неволя) на тази сравнително бедна и камениста земя хора започват борба за насъщния още от първите дни на своето пребиваване.
През всичките тези години, в условията на ежедневен тежък физически труд и с цената на много лишения, хората от село Костенковци успяват да се справят с глада, епидемиите, капризите на природата, набезите на разбойници и своето собствено невежество. От частично запазените църковни книги може да се добие бегла представа за това, какво са преживяли хората от този район през последните два века:
1785 година безспорно е една от най-тежките, останала в историята, с многото си природни феномени – две земетресения (на 10.02. и на 04.05.), едно слънчево затъмнение („темно през деня един сахат”) и за капак голяма слана, която поврежда всички лозя и овощни дървета.
Земетресения с различен ефект върху къщите и хората има още през 18902, 1824, 1829, 1838, 1875, 1928, 1976 и 1986 години.
Силна жега, градушка, слана или порои унищожават реколтите през 1791, 1810, 1816, 1836, 1837,1858 и 1942 години.
Към тези природни аномалии прибавете епидемиите от чума през 1811, 1831 и 1837 („траяла две лета”), от холера през 1872 г.(„измрели много люде и ги погребли извън селото”), от тиф през 1877/78 г. („много къщя се затворили”) и едра шарка по добитъка през 1838 и 1855 година, а за капак сложете и своеволията на турците в периода 1828-1834 г. („много зунлуци над раята”).
Неизвестните капани на природата и несигурното бъдеще принуждават повечето хора през онова време да се уповават в бог или в нещо свръхестествено, което да ги защити в подходящия момент. В резултат на това се появяват т.нар. оброчни знаци (под формата на камъни, кръстове и плочи), които хората поставят на сакрални за тях места – вековни дървета, чешми, гробища и т.н. с цел защита от беди. Пример за един подобен знак може да видите на следващата снимка (чешмата е строена през 1849 г.)
Животът в селото продължава дори и след като половината от мъжете, мобилизирани в 23 пехотен Шипченски полк, не се завръщат от войните, водени за обединение на България. В мирно време техен основен поминък е строителството. Някои от по-будните (и заможни) сред тях дори организират големи бригади (по 30-40 души от района) и поемат обекти из целия Балкански полуостров. Поради липсата на банки, трезори и застрахователни фондове по онова време, в техните къщи и дворове и до ден днешен се открива прилично количество злато – единственото платежно средство в строителния сектор до Освобождението и което, по обясними причини, няма как да ви покажем в настоящата ни история.
Иначе, привлечени от чистия въздух, красивата гледка към билото на Стара планина и сравнително близкото разстояние (15 км) до град Габрово, през последните години на комунистическия режим тук се заселват много жители от Русе и околностите му.
През годините на демокрация това място откриват и двама от т.нар. „бизнесмени” (единият от София, а другият от Пловдив). Само за 3 години те „разкостват” цялото село и района около него – почти всички къщи и селскостопански постройки са разбити, а по-ценното в тях изчезва. И тъй като компетентните органи „спят” и не взимат години наред почти никакво отношение към десетките жалби и оплаквания, тези новобогаташи успяват да организират и пуснат в експлоатация няколко къщи за гости и заведение, в които ЦЕЛИЯ интериор е отнет по брутален начин от събираното с години имущество на местните хора.
Дори двете сгради, символ на българския дух – училището и читалището (построени изцяло със средства и труд от същите тези хора), са „приватизирани” и превърнати в склад за строителни материали.
Както се казва „Хвала на такива родолюбиви българи!”
А ако се огледаме какво става сега във Враца и Стрелча, спокойно може да кажем „хвала” и на всички институции, улеснили със своето бездействие „демократичния” преход в нашата държава!
Автор: Д. Цанков