През последния месец ние, българите, независимо дали живеем в страната или на хиляди километри от нея, имахме троен повод за радост.
Росица Заимова, Ива Цолова и Лена Бориславова попаднаха сред общо 300 европейци на възраст до 30 г. като част от инициативата 30 Under 30, в рамките на която сп. Forbes всяка година избира по 30 души в 10 категории, които с дейността си правят света едно по-добро място за живеене.
Роси и Ива, заедно с още 28 млади европейци, намират място в списъка на Forbes за социални предприемачи, а Лена е сред 30-те номинирани в областта на правото и политиката.
След като вече ви представих Роси и Ива, днес ще ви запозная и с Лена.
Във виетнамския град Хой Ан. Снимка: Личен архив
Лена завършва средното си образование в 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ в София. В периода 2008-2013 г. следва право в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно специализира в областта на международното корпоративно, търговско и финансово право в Harvard Law School в САЩ. През юли и август 2016 г. работи като юрист лингвист в Съда на Европейския съюз в Люксембург, където превежда текстове на различни съдебни актове и преюдициални запитвания от немски и английски на български.
От септември 2016 г. работи в Адвокатска кантора „Георгиев, Тодоров и Ко.“ в столицата, където специализира в областта на дружеството, договорното и конкурентното право и защитата на личните данни. Консултира клиенти, които имат въпроси относно приложимото право или изпълнението на някой договор, по който са страна. Понякога им помага при преговори с насрещната страна или ги защитава в съда. Част е от екипа на кантората, който работи активно с чуждестранни инвеститори, тъй като владее английски и немски и е живяла в чужбина – умения и опит, които ѝ позволяват да спечели доверието на чужденците и да им помогне да се почувстват в сигурни ръце в България.
Сега ви оставям в ръцете на самата Лена, която беше така добра да отдели от времето си, за да отговори на въпросите ми.
Кога, как и защо реши да се насочиш към правото?
Лена: Професията на адвокат ме привлече още в ранна детска възраст, когато бях повлияна силно от телевизионния образ на адвокати и съдии – професионалисти с изключително богата обща култура и бърз ум, които винаги успяват да разрешат своите и чуждите проблеми и да излязат от всяка ситуация, постигайки справедлив краен резултат въпреки препятствията. Комбинацията от всички тези качества и възможността всеки ден да се срещаш и общуваш с различни хора, да чуеш историите им, да допринесеш по някакъв начин към идеята им или да защитиш интересите им за мен винаги е придавала смисъл на адвокатската професия.
Разбира се, не всичко се случва както във филмите. Понякога има проблеми, които са по-трудни за разрешаване от други, и обстоятелства, които ни пречат да постигнем справедливост. Аз лично се стремя, доколкото е възможно, да работя за каузи, в които вярвам и при които моралният ми компас не бие тревога.
Кой е най-ценният урок, който си научила в досегашния си път като юрист? А кое предизвикателство би определила за най-сериозно?
Лена: Уроците се преподават всеки ден и след всеки казус. Най-неочакваният урок, след като излязох от университета и започнах да практикувам, бе, че понякога, за да могат страните да се разберат, е по-добре адвокатите да излязат от стаята. Хората с тази професия, често в стремежа си да защитим по оптимален начин интересите на клиента си, рискуваме да разрушим всички мостове за постигане на съгласие и сключване на сделка, която в крайна сметка е цел на хората и от двете страни на масата за преговори.
Докато следваме, студентите по право изучваме само примерите, в които нещо фатално се е объркало: някой е бил измамен, злоупотребил е с права или се опитва да извлече нечестно предимство. Това ни кара винаги да се опитваме да се презастраховаме и да сведем риска за клиента до минимум. В бизнеса обаче, а и в стопанските факултети на университетите, предприемачите не учат и не се вдъхновяват от провала, а от успешните истории, от мотото „рискуваш или губиш“, като се ръководят от правилото „колкото повече риск, толкова по-висока възвръщаемост на инвестицията“. Понякога визията на адвоката какви защитни клаузи трябва да има един договор не съвпада с желанието на страните да сключат сделката или да започнат да реализират общото си начинание. Това често води до напрежение в комуникацията между самия клиент и неговия правен съветник и затова е много важно последният да може да говори на езика на бизнеса и да разбира движещите мотиви за съответната сделка, за да може в максимална степен да минимизира рисковете. В този смисъл важен урок е, че освен от право, адвокатът е добре да има поне обща представа и за дейността на своя клиент и да познава нуждите и притесненията му.
По време на пътуване в Египет. Снимка: Личен архив
Какво те вдъхновява да продължаваш да правиш това, което правиш в момента?
Лена: От една страна, правото винаги ми е харесвало заради предизвикателствата, които поставя – необходимостта да подходиш оригинално и да измислиш елегантно решение, което в максимална степен да е приемливо за всички страни, да е в рамките на закона и да има добавена стойност за всички ни. Ето защо тази професия ти дава възможност да се докоснеш до хиляди други области и професии, да допринесеш за някоя иновация, да спомогнеш даден проект да продължи да се развива. Учиш се да разбираш хората, какво им влияе, как реагират под стрес и съответно как да се справяш сам в подобни ситуации.
От друга страна, конкретно по повод на работата ми в областта на насърчаването и подкрепянето на чуждестранните инвестиции у нас, тя задоволява потребността ми да се чувствам полезна за страната си чрез това, за което съм учила цял живот. За съжаление, невинаги аз и екипът ми сме способни да убедим/задържим потенциален инвеститор, тъй като страната ни все още има нужда да се справи с редица проблеми, особено в областта на съдебната система, съблюдаването на правовия ред и гарантирането на правото на собственост. Корупцията, шуробаджанащината и честият политически и правен произвол са вредни за цялото общество и докато не осъзнаем, че трябва активно и реално да започнем да се борим срещу тях, трудно ще станем атрактивно място за чуждестранни, а и местни инвестиции.
Как реагира, когато разбра, че си попаднала в полезрението на Forbes? Какво означава за теб включването ти в този списък?
Лена: В началото не обърнах особено внимание, не казах на никого, не бях сигурна, че ще стигна до финалната класация, нито пък че реално имам такъв шанс. След това получих покана да замина за Лондон и да присъствам на събитието по повод разгласяването на списъка на финалистите. Едва по време на това събитие започнах да осъзнавам, че ми се случва нещо хубаво. Бях заобиколена от изключително много и интересни млади хора, всеки с кауза, идея, история. Следващият момент, когато фактът, че съм попаднала в класацията, се стовари върху мен, бе след кацането ми отново в София, когато на телефона ми започнаха да изскачат редица съобщения, отбелязвания и най-различни други известия от познати и непознати хора във всички комуникационни канали по повод на разгласения преди часове списък на Forbes.
Какъв съвет би дала на онези млади българи, които се лутат в търсене на своето място, призвание и кариера?
Лена: Бих ги посъветвала да не се отказват да търсят това, което ще им носи радост и удовлетворение, докато го вършат. Нищо не губят, ако опитат и рискуват. Не намирам нищо смущаващо дори в идеята за една свободна година между завършването на гимназия и университета, в която младите хора да се опитат да открият какво им се отдава като професия. Според мен най-голямата грешка на един млад човек е да се примири с избор на професия, който не е направен от него, а от родителите или очакванията на обществото, и да загуби години, вършейки нещо, което не го прави щастлив.
Заглавно изображение: Личен архив
