В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове. Вече ви представихме Росица Цветанова, Алеко Дянков, Невена Дишлиева-Кръстева и Христо Димитров.
Днес разговаряме с Жанина Драгостинова. Тя е родена на 8 март 1962 г. във Варна. Живее между София и Виена. Завършила е немска филология, както и кинознание (семестриално). През годините работи като журналист в „1000дни“, „Новинар“, „Стандарт“ и БТА – Паралели и като сътрудник в Български културен институт в Берлин (1999-2001). Автор е на две книги: „Твоята история. 52 седмици от началото на 21 век“ („Ciela”, 2004) и „Моята история. Де е България“ („Colibri“, 2006). В момента работи като преводач от немски език на свободна практика и сътрудник на списанията L’Europeo и Biograph.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Жанина Драгостинова: Не реших аз. Предложението дойде от „Colibri“, където бяха приели идеята на Владимир Трифонов за поредицата „Амаркорд“. Първата книга случайно беше „Логиката на образите“ (2002). на Вим Вендерс. Търсеха човек, който да е учил кино и да знае немски. Аз съм учила кинознание в НАТФИЗ и тъкмо се бях върнала от Берлин, където работех в Българския културен институт. Двете предварителни условия бяха налице, оставаше и преводът да се получи. Книгата имаше неочаквано голям успех, може би и поради първото гостуване на Вендерс в София, но така или иначе не остана незабелязана. Оттук нататък заниманието с превод стана моето (почти) основно занимание наред с журналистиката.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Жанина Драгостинова: От 15 години, съвсем наскоро предадох 36-тата си книга. Превеждам от немски.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Жанина Драгостинова: Не мога да отговоря на този въпрос. Книгите, които съм превеждала досега, в момента на купуването от българските издателства вече са имали своя дълъг и успешен живот на немскоговорящия пазар. Не ми се е случвало да превеждам роман, който да не е изпробван на националната си почва.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Жанина Драгостинова: За да е успешен – не знам. А за да е изобщо преводач: трябва да е търпелив и да умее да седи на едно място, да притежава способност за концентрация, да е любопитен, да действа според поговорката, че утрото е по-умно от вечерта, и сутрин да прочита това, което е превел нощем. Да полага грижи за тялото си, преди то да се е изкривило и да е получил нелечими болки в гърба и китките.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Жанина Драгостинова: Де да я знаех! Да звучи сякаш е писано на български, но да си личи, че е писано от чужд автор.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Жанина Драгостинова: Да е като в Google Translator.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Жанина Драгостинова: Запазването на авторовия глас.
Какво ви дава професията преводач?
Жанина Драгостинова: Друг живот, паралелен и различен от биографичния. Знания, които иначе едва ли бих получила по друг начин (благодарение на многото справки, които по необходимост се правят за хора, места, събития и т.н.), сънища, които не са предизвикани от директно преживяното.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Жанина Драгостинова: Вероятно има и такива, но засега не съм попадала на тях. Повече се учудвам на еднаквостта на човеците. Почти винаги, когато възприемам нещо като единствено, неповторимо и срещащо се само в една определена географска област, откривам, че почти същото го има и някъде другаде по света, на хиляди километри от първото.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Жанина Драгостинова: Не знам дали гордост е точната дума. Може би късмет, че точно на мен ми се е паднала тази книга, защото, ако беше отишла при някого другиго, той също щеше да я преведе. Такива книги са „Измерването на света“ („Colibri”, 2008) от Даниел Келман, „Старият крал и неговото изгнание“ („Colibri“, 2013) от Арно Гайгер, „Във времена на гаснещата светлина“ („Colibri“, 2015) от Ойген Руге, „Нацистът и фризьорът“ („Colibri“, 2012) от Едгар Хилзенрат. Майсторски написани, и четирите книги са километричен камък в литературата на съответното време, в което са създадени.
