В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове. Сред тях ви представихме Алеко Дянков, Христо Димитров, Жанина Драгостинова, Людмила Миндова, Анелия Петрунова и др. Сега можете да прочетете какво мисли за изкуството на превода Борислав Стефанов.
Той е роден през 1985 г. в София, където живее и днес. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по превод от същия университет. Като преводач за дублаж е работил по различни проекти: от Доналд Дък до „Закон и ред“, от „Герой“ до „Смахнатият професор“. През годините превежда стихове, научни статии, медицински текстове, новинарски бюлетини за Европейския парламент и доклади по европроекти, както и интервюта в ефир, например с Джон Лоутън и Кен Хенсли. От няколко години превежда и художествена литература. Досега е работил по „Кучешките звезди“ („Екслибрис“, 2013) на Питър Хелър, „Станция Единайсет“ („Екслибрис“, 2015) на Емили Сейнт Джон Мандел, „Добрият дом“ („Екслибрис“, 2015) на Ан Лиъри, „Танцуващият замък 3: Бойни колоди“ („Милениум“, 2014) на Робин Джарвис и др. Споделя, че в свободното си време е киноман, геймър и любител трибоец, пие чай и сгъва оригами.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Борислав Стефанов: Получи се някак естествено. Английският ми се удаваше и постепенно от „напиши ми домашното“, през „можеш ли да ми преведеш тука един текст“ се стигна до предложение за работа. Започнах с превод за дублаж, където благодарение на редактора ми, Ралица Ботева, научих много. Работата много ми допадаше и продължих да се занимавам с това, а няколко години по-късно преминах към превод на книги.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате?
Борислав Стефанов: От началото на 2006 г. Превеждам от и към английски, макар и понякога да ми се е налагало да работя и с немски. В един забавен случай трябваше да използвам и китайски. Не знам китайски… С художествен превод се занимавам от 2012 г.
Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Борислав Стефанов: Седем са издадени, осмата идва скоро, в момента превеждам деветата.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Борислав Стефанов: Сложна и интересна. И отговорна, понеже стават грешки, които и добър редактор няма да улови. Най-коварни са преводите, които на пръв поглед са добри, а само при четене успоредно с оригиналния текст излизат купищата неточности. В тези случаи преводачът подлъгва цялата публика на автора.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Борислав Стефанов: Не е достатъчно да умее да работи и с чуждия, и със своя език. Трябва да е запознат с културата на двата народа, защото тя е свързана с езика и употребата му. Трябва да може да преценява кои елементи от текста са най-важни и трябва да бъдат запазени, и кои в краен случай могат да бъдат жертвани. Но най-вече трябва да може да се потопи в света на текста, да приеме думите на автора или на героите като свои. Да повярва на фантазията и да поживее в книгата.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Борислав Стефанов: Качеството зависи от уменията и старанието на преводача, но едно добро начало е да се работи с уважение към текста и към читателя. Да се вникне зад думите, да се види смисъла и съдържанието им и те да бъдат предадени най-напред. И целта трябва да е накрая изобщо да не си личи, че между автора и читателя е имало посредник.
А за некачествен или направо отблъскващ превод?
Борислав Стефанов: Много неща могат да провалят един превод, да те накарат да затръшнеш и захвърлиш книгата и да си потърсиш текста на английски. Случвало ми се е дори с текст, номиниран за награда за превод. Неща като повърхностната работа и буквализмите. Речниково правилни, но нетипични за езика и конкретната употреба думи и фрази. Неразбиране на текста и света му. Подценяване на читателя, стремеж да му бъде обяснен текста, да бъде воден за ръка през него чрез бележки под линия, понякога едва ли не да му бъде показан процесът на превода. Особено неприятни са бележки, които започват с „както ще видим по-натам…“. Опасно е и изкушението преводачът да изтъкне уменията си и да вмъкне нещо от себе си, да „разкраси“ текста. А при работа с малко по-нестандартни текстове някои преводачи се плашат от идеята да поразтеглят езиковите норми (доколкото това е направено и в оригинала, разбира се) и вместо това изневеряват на текста и го опростяват или обогатяват. Ярък пример за това е добавянето на глаголи в безглаголните изречения.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Борислав Стефанов: Мързелът. Време винаги има, докато изведнъж не се оказва, че е трябвало да започнеш преди месец.
Какво ви дава професията преводач?
Борислав Стефанов: Дава ми достъп до различни светове, които да опозная и обикна. Дава ми постоянен поглед върху два различни езика и култури, както и върху тяхното развитие. Позволява ми да участвам в пресъздаването на нещо хубаво и това ми доставя голямо удоволствие. Преводът на книги е също така и един от начините да оставиш нещо повече след себе си. А от по-практическата страна на нещата ми позволява сам да си определям работното време.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Борислав Стефанов: Този въпрос е стар колкото самия превод като човешко начинание. Накратко бих казал, че има текстове или елементи от тях, които не могат да се предадат едновременно със същото съдържание и в същия вид. Но това не значи, че не трябва да се правят опити, даже напротив – в тези случаи трябва да се влага още повече старание.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Борислав Стефанов: Ако трябва да посоча само една, това ще е „Кучешките звезди“ („Екслибрис“, 2013) на Питър Хелър. Не заради собствената ми работа по нея – както казах, тя трябва да остане в сянка – а заради самата книга. А тя е прекрасна и за мен е чест, че работих по нещо толкова добро и му помогнах да излезе на българския пазар.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!