В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове. Вече ви представихме Росица Цветанова, Алеко Дянков, Невена Дишлиева-Кръстева, Христо Димитров, Жанина Драгостинова, Стефан Паунов, Людмила Миндова и Мартин Христов.
Днес ще прочетете за личния опит и виждания на Анелия Петрунова. Тя е родена и живее в София. Учи паралелно в Испанската гимназия и в Първа английска гимназия. Завършва две специалности в СУ „Св. Климент Охридски“: скандинавистика + английски език и литература. През първите 9 години от професионалния си път (2001-2010) съчетава преподаването на шведски в СУ с превод – отначало само на нехудожествени текстове. От 2010 г. работи само като преводач. През 2007 г. приема предложението на изд. „Дамян Яков“ да преведе две от детските книги на Туве Янсон и така започва да навлиза в света на литературния превод. С годините броят на преведените книги се увеличава. Засега повечето са на Туве Янсон, но в края на 2015 г. превежда и една книга с приказки от испански език. В бъдеще би искала да превежда повече литература – не само от шведски, но и от английски и испански.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Анелия Петрунова: Още в гимназията знаех, че искам да се занимавам с чужди езици, а тогава обичайните пътища са два – преподаване или превод. Когато завърших университета, започнах и на двете поприща. Отначало не бях напълно убедена, че точно преводът е моето призвание, а още по-малко пък преводът на художествена литература, но с времето се убедих, че е точно така.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Анелия Петрунова: Превеждам от близо 15 години, отначало само нехудожествени текстове, по-късно и книги. Работя с шведски, английски, засега по-малко с испански, въпреки че смятам да наблегна повече на този език в бъдеще, и най-малко с норвежки. До момента са излезли 11 книги в мой превод – 9 от Туве Янсон, нейната биография „Туве Янсон: Думи, образи, живот“ („Жанет 45“, 2014) от Буел Вестин и „Априлската вещица“ („Дамян Яков“, 2012) от шведската писателка Майгул Акселсон. Предала съм още 3 превода (от шведски, английски и испански) и ми предстои редакцията на още един – писмата на Туве Янсон.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Анелия Петрунова: Предполагам, че зависи най-вече от предпочитанията на преводача – дали желае да играе по-активна роля в представянето на чужди заглавия пред издателствата в своята държава. Много преводачи предлагат заглавия на издателите, с които работят, това е естествено – когато попаднеш на книга, от която си много впечатлен, искаш да я споделиш със сънародниците си, които не могат да я прочетат на чуждия език. Мисля, че поне в част от тези случаи у преводачите се заражда и желанието да преведат текста – да работят с него. Но не всички преводачески предложения се одобряват от издателите. Все пак преводачът невинаги е в състояние да прецени кое заглавие би се приело добре на пазара в неговата родина, а това е важно съображение при избора на нови заглавия. Но в много случаи именно преводачите са изиграли решаващата роля за въвеждането на непознати до момента автори.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Анелия Петрунова: Както винаги се казва в такива случаи (защото е истина), преводачът трябва да владее много добре и чуждия, и родния си език. Освен това трябва да подхожда с необходимата скромност към текста на автора, защото ролята на преводача е да бъде посредник – това предполага и (съ)авторство, но все пак всяка книга има само един автор. Гласът на преводача не трябва да заглушава гласа на автора. Скромност е необходима и за да не надцениш знанията и уменията си, а да проверяваш, осмисляш, премисляш, да преработваш многократно, докато достигнеш до най-добрия възможен превод. Разбира се, винаги може по-добре, но един качествен превод не се получава бързо и лесно, а винаги е резултат от продължителна работа и много вложено внимание, усилия, упорство, отдаденост. А също така преводачът трябва да бъде готов да работи с редактор. Всеки преводач гледа на текста като на свое дете и всяка промяна на редактора възприема като рана в собствената си плът, което е съвсем естествено. Но преводачът не трябва да подхожда високомерно към предложенията на редактора и да ги отхвърля автоматично, а да се опита да слезе от високия пиедестал, на който се е качил, и да съумее да погледне на текста си отстрани – така, както го гледа редакторът. Само тогава двамата заедно могат да направят необходимите и правилни корекции, за да изчистят текста от всички несъвършенства, които неминуемо остават след работата дори на най-блестящия преводач.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Анелия Петрунова: Освен изброеното по-горе, трябва да успееш да влезеш под кожата на автора – или поне да се опиташ. Да заживееш в света му, да чуваш гласа му в мислите си, да се поставяш в ситуациите, които описва, да гледаш с неговите очи. И трябва време, за да „отлежи“ текстът. А също така е задължително преводачът и редакторът (впоследствие и коректорът) да работят в екип, за да могат да достигнат до най-добрия възможен окончателен вариант на преводния текст. У нас съществува порочната практика да се издават преводи без последваща редакция или дори без корекция на правописните и пунктуационни грешки (а във всеки текст ги има в някаква степен, нека да не се лъжем). Друг често срещан пропуск при работата по издаването на една преводна книга у нас е текстът да се редактира, но след това да се изпрати за корекция и печат без допитване до преводача – така могат да се получат допълнителни недоразумения, а и преводачът няма да има възможност да види пропуските си и да се стреми да ги избегне следващия път.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Анелия Петрунова: Недостатъчно владеене на чуждия език или пък на собствения. Прекалено самочувствие, което води до нежелание да се работи много-много с речници и всякакви други източници. Издаване на превода направо, без редакция и/или корекция, а също и нежелание на преводача да приеме предложените от редактора промени в текста.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Анелия Петрунова: Предизвикателствата са много – да успееш да вникнеш в текста, епохата, ситуацията, да влезеш в ума на автора и да зазвучи гласът му в главата ти. Да не се вживееш прекалено много в ролята си на съавтор, а да оставиш автора да говори със своя собствен глас, но без да звучи странно на другия език – за целта преводачът трябва бъде хамелеон и да влезе в различна роля с всяка нова книга или автор. Също да подходи с отворено съзнание към променения от редактора текст и да забрави гордостта си в името на усъвършенстването на текста. Не на последно място – да успее да организира времето си, да преодолее отегчението и неприязънта, които нерядко следват първоначалното въодушевление от новата книга, особено при големи обеми. Но основното предизвикателство може би е да успява да се развива – когато има развитие, то се усеща и от самия преводач, забелязва се и в преводите му. Не трябва да се тъпче на едно място, но това важи за всяка професия, не само за преводаческата.
Какво ви дава професията преводач?
Анелия Петрунова: Огромно удовлетворение от досега с текста и света на автора, от задълбаването в двата езика и изразните им средства, от възможността да влизам в различни роли и така да живея повече от един живот.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Анелия Петрунова: Не мисля, че има книга, която ще бъде напълно непреводима, но със сигурност във всяка има „по-чепати“ места, на които преводачът трябва да впрегне цялата си изобретателност. Понякога усилията на преводача може да не са достатъчни, но предизвикателството да се преодолее в екипна работа с редактора.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Анелия Петрунова: Гордея се с всички, защото във всички съм вложила много от себе си и всяка една ми е помогнала да се усъвършенствам като преводач. Но в момента може би най-много се гордея с книгата, върху която работих напоследък и ми предстои редакцията на текста – писмата на Туве Янсон. Преводът на писма е специфична задача – предполага още по-голяма степен на вникване и вживяване в света на автора. При Туве Янсон става въпрос за писма от различни периоди от живота ѝ и предназначени за различни получатели. Това прави текстовете доста различни – по един начин се пише писмо до родителите, по друг – до най-добрата приятелка, по трети – до спътницата в живота. Гласът на Туве Янсон в писмата ѝ се мени и в различните възрасти, и с натрупания житейски опит. Друго предизвикателство в писмата е, че понякога авторът използва изрази, които близкото му обкръжение познава, но за външен човек са малко или много непонятни. А специално за живота и творчеството на Туве Янсон е характерна и любовта към морето и островния живот с всичките му особености, което предполага някои терминологични трудности, наред с диалектните, поради факта, че тя пише на финландскошведски, който донякъде се различава от класическия шведски в Швеция. С други думи, тази книга представлява може би най-голямото предизвикателство пред мен до момента, но повод за гордост ми дава увереността, че съм намерила сполучливо решение на повечето, ако не всички, трудни места в текста.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
