В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове. Вече ви представихме Росица Цветанова, Алеко Дянков, Невена Дишлиева-Кръстева, Христо Димитров, Жанина Драгостинова, Стефан Паунов, Людмила Миндова, Мартин Христов, Анелия Петрунова и Борислав Стефанов.
Днес с удоволствие ще ви запознаем със Здравка Петрова. Тя е родена през 1946 г. Завършва руска езикова гимназия в Пловдив и руска и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 40 години се занимава активно с художествен превод на руска проза. До момента е превела над 100 заглавия, сред които самостоятелни издания, разкази, новели и романи. Сред най-популярните преведени от нея книги са тетралогията „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков, „Живот и съдба“ от Василий Гросман и новите преводи на „Ана Каренина“ от Лев Толстой и „Герой на нашето време“ („Сонм“, 2014) от Михаил Лермонтов. Най-новите й преводи включват „Миргород“ („Сонм“, 2016) на Н. В. Гогол и „Руски вълшебни приказки“ („Сонм“, 2016), събрани от Александър Николаевич Афанасиев. През 1995 г. получава Награда „Пловдив“ и Наградата на Съюза на преводачите в България за преводите си на трета и четвърта част на „Децата на Арбат“. През 2006 г. и 2007 г. отново получава наградата на Съюза на преводачите в България. Миналата година отново е удостоена с Награда „Пловдив“ за превода на „Герой на нашето време“ от Михаил Лермонтов и „Катерушки“ („Сонм“, 2014) от Уля Нова. Дълги години е била редактор в изд. „Христо Г. Данов“ и е преподавала „Стилистика на превода“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Здравка Петрова: Това е една дълга True Story от далечния соц… История за бягства от действителността, както си я обяснявам сега. Четенето на тонове книги е прекрасен начин за бягство, някакъв генетично обусловен имунитет ме е насочил нататък. А този занаят, преводачеството, е още по-прекрасен. Сега си давам сметка, че щом в живота ми се е появила най-тъничката възможна нишка към него, веднага съм я сграбчила и запритегляла. Такъв човек съм – кротък, поддаващ се на влияния, с някакви качества на артист, който умее да се превъплъщава. На близо 30 вече знаех, че това е моето “нещо”. Защото години преди това, както взех да се уча да пиша на машина, реших, че е тъпо да преписвам нещо, ами просто преведох една любима книга, без капчица мисъл за издаване.
Рецептата за добър превод на Здравка Петрова: „Скрий се. Влез в кожата на автора. Слей се с читателя. Направи така, че преведеният текст да изглежда сякаш написан от автора си на български език“. Снимка: Личен архив
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Здравка Петрова: На 24-25 години преведох първата си книга. Но след това 5-6 години бях почти забравила за това, докато едно щастливо стечение на обстоятелствата, всъщност далеч неслучайно, ме заведе в издателство “Христо Г. Данов”. И там ме харесаха. Беше 1977 година. Два преведени разказа, отново четене на тонове книги – но за което вече ми плащаха – раят, според моите разбирания! Книгата, която плахо предложих, излезе. Захванах втора. Повериха ми редактиране… И от началото на 1980 г. вече бях щатен редактор в издателството.
Превеждам от руски – това е първата ми специалност от Софийския университет.
Вече загубих броя на книгите, които съм превела, струва ми се, че са над 100.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Здравка Петрова: Мечтаната му роля е сам да избира текста, който ще преведе. Невинаги се получава. Невинаги вкусът на преводача съвпада с вкуса и интересите на издателя. Ролята на преводача е главно да се превъплъти в автора си. А за другата роля – да бъдеш убедителен пред издателя – се изискват съвсем други качества, за жалост. Аз винаги съм имала късмет с издатели, за които са били убедителни качествата ми на преводач, а от друга страна самите те имат вкус, който е съвпадал с моя. Пример за това е работата ми за сп. “Факел”, с което си сътруднича от 1980 г., та и до днес, когато то се трансформира в издателство “Факел експрес”. Самата аз се изненадвам – това са цели 35 години! А през последните 5-6 намерихме общ език и с издателство „Сонм“, за което правя нови преводи на руска класика. Така че винаги съм превеждала с удоволствие и отдаденост.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Здравка Петрова: Филологически усет, който донякъде идва с майчиното мляко. Изключителна начетеност. Познаване на тънкостите на родния език. Познаване на тънкостите на езика на оригинала. Умения за превъплъщаване. Готовност да жертваш удобства, общуване с околния свят, докато си в света на превеждания текст.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Здравка Петрова: Скрий се. Влез в кожата на автора. Слей се с читателя. Направи така, че преведеният текст да изглежда сякаш написан от автора си на български език.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Здравка Петрова: Прави се на преводач, без да знаеш достатъчно езика на автора и собствения си език. Пренебрегвай автора, пренебрегвай своя език. Украсявай текста, за да изпъкнеш ти.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Здравка Петрова: Реалиите. Не отделните думи реалии, а реалиите контекст. Архаика ли ще е, екзотика ли, фантастика, космос или просто твърде различен свят и начин на живот. Обстановката, атмосферата на написаното от автора, които ти познаваш и си длъжен да познаваш, но които са съвършено непознати за читателя. А ти трябва да го въведеш в този свят без твърде много лингвострановедчески бележки под линия.
Какво Ви дава професията преводач?
Здравка Петрова: Възможността да живея в други светове, да съпреживявам.
Реалиите са основното предизвикателство, пред което се изправя всеки преводач, казва Здравка Петрова. Снимка: Личен архив
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Здравка Петрова: Всяка книга трябва да се поддаде на превод. Стига наистина да си струва. Вярно, това изисква голям преводачески опит, натрупани професионални похвати. Компенсиране. Вече споменатото сливане с автор и читател. Как на български читателят би се разсмял със същото, с което разсмива авторът. Ала не може примерно типичното за някои области “окане” да заместиш, да речем, с шопски диалект. Другояче се постига, при всеки конкретен случай различно. И тази главоблъсканица е вълнуваща, радостно е постигането. Ако си истински преводач.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Здравка Петрова: Много се радвам на новите преводи, които направих на “Ана Каренина”, “Герой на нашето време”, романите на Фьодор Сологуб – защото класиката трябва да стане по-достъпна на новите поколения, обичана от тях. Но най-много се гордея с “Живот и съдба” на Василий Гросман – една по-нова класика, която възпитава в свобода, какво означава и как се извоюва свободата.
Източник на водещата снимка: Издателство „Жанет 45“
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
