В поредица от интервюта в Truestory.bg ни гостуват преводачи на художествени текстове.
Вече ви запознахме с Росица Цветанова, Алеко Дянков, Невена Дишлиева-Кръстева, Христо Димитров, Жанина Драгостинова, Стефан Паунов, Людмила Миндова, Мартин Христов, Анелия Петрунова, Борислав Стефанов, Здравка Петрова, Дарин Тенев, Русанка Ляпова, Кристин Димитрова и Мая Ценова.
Днес ви представяме Стела Джелепова. Тя е родена през 1988 г. в Пловдив. Завършва специалност скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“, има и магистърска степен по превод към английска филология в същия университет. Превежда професионално от шведски, норвежки и английски от 2012 г., а от миналата година работи само като преводач на художествена литература. Сред превежданите от нея автори са Хенрик Ибсен, Пер Петершон, Ян Фридегорд, Юн Айвиде Линдквист, Матю Куик и др.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Стела Джелепова: Започнах с преводи за удоволствие още в гимназията, след като прочетох „Властелинът на пръстените” във великолепния превод на Любомир Николов, който ми направи изключително впечатление и сякаш именно той обуслови избора ми на професия. А иначе първият роман, който преведох, беше част от изпитно задание в края на следването ми – получи се добре и си потърсих издателство, което да го публикува. След това започнах да получавам предложения и за други книги и нещата потръгнаха.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Стела Джелепова: Първата ми преведена книга излезе през 2012 г. Превеждам от шведски, норвежки и английски, като се придържам изцяло към художествената литература, преди всичко романи, но и малко поезия. В мой превод досега са излезли девет-десет книги, в близките месеци предстоят още пет.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Стела Джелепова: Това до голяма степен зависи от съответното издателство. Някои издатели са отворени за предложения, а това винаги е разумен ход – в крайна сметка преводачът следи много по-отблизо литературните процеси в държавите, с чиито езици работи, особено когато става дума за толкова специфична и сравнително непозната култура като скандинавската. Преводачът може да помогне не само с подбора на произведенията, но и с допълнителни елементи като оформлението на корицата, например. Така се избягват грешки, които биха подразнили информирания читател. Други издатели като че ли не обичат преводачът да си надскача сянката, така да се каже, и очакват от него да изпълнява единствено възложената задача и да не се бърка в процеса.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Стела Джелепова: Разбира се, на първо място отлично владеене на двата езика, особено на майчиния. Това обаче далеч не е достатъчно, не всеки, знаещ чужд език, може да стане преводач, особено пък на художествена литература. Тук е необходимо и дълбоко познаване на културата на двата народа, а и възможно най-широка обща култура – за някои произведения трябва да познаваш староскандинавската митология, за други да знаеш имената на всички съставни части на картечницата, да речем. Необходима е и някаква теоретична подготовка – с опита рано или късно научаваш кое е допустимо и кое не, но читателят не е длъжен да търпи слаби преводи, докато преводачът съзрее. Но преди всичко трябва да изпитваш любов към езика, за теб той да бъде не само средство, но и цел.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Стела Джелепова: Здрава работа, търпение и – в идеалния случай – наслада. Един превод може да бъде изключително коректен спрямо оригинала, но ако му липсва душа, това се забелязва от читателя. Трябва да превеждаш с удоволствие, да живееш с книгата. Това не е професия, от която можеш да се отърсиш след края на работното време. През месеците, в които работиш с даден текст, ти живееш с него, съпътства те във всеки аспект на ежедневието. Нерядко се случва да се събудиш от сън с някоя готова фраза, която предния ден ти е убягнала.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Стела Джелепова: Може да има различни причини – недобро владеене на езика, неспособност да прецениш стилистичните особености на текста, немарливост, липса на добра редакторска намеса (или пък прекалена редакторска намеса). Твърде високо самочувствие, което не ти позволява да кажеш: „Не, това не е за мен, няма да се справя.” Работата през пръсти води до ужасни резултати при всяко едно начинание. Много хора изтъкват мизерните хонорари като една от причините за влошеното качество на преводите през последните години, но за мен това е несериозно. В крайна сметка ти си приел тези условия, читателят няма вина за тях и ти си длъжен да му предоставиш книгата във възможно най-добър вид. Освен това името ти е написано на първата страница.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Стела Джелепова: Да остане верен на оригинала във всеки един аспект, да не се опитва да пренаписва книгата според собствените си естетически критерии. Разбира се, при зле написаните книги изкушението е голямо. А чисто практически – нужна ти е голяма воля и търпение. Сутрин да станеш и да си кажеш: „Днес трябва да преведа толкова и толкова страници”; и после да го изпълниш. Голямо предизвикателство е и да убедиш близките си, че това е сериозна работа, а не висиш по цял ден вкъщи да си играеш на компютъра. Предизвикателство е също да си опазиш очите, гърба и кръста здрави, а често и да си платиш сметките.
Какво ви дава професията преводач?
Стела Джелепова: Досег до чужди култури, дълбоко вникване в една сравнително екзотична литература. Знания – случвало се е за да преведа една книга, да прочета три други за подготовка. Усещане, че в крайна сметка след теб ще остане нещо.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се подават на превод?
Стела Джелепова: Да. Според мен няма текст, невъзможен за превод на чисто смислово ниво; дори реалиите могат да се предадат по един или друг начин. Има обаче специфики, които понякога просто няма как да бъдат пресъздадени задоволително в чуждата култура. Мога да дам за пример разказите на Чудомир, които съм виждала в превод на английски – да, смисълът е същият, но колоритът липсва. Героите спокойно могат да живеят и в Шропшир, да речем.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Стела Джелепова: Ако си дал всичко от себе си, би трябвало да се гордееш с всичките си книги – иначе нещо не си направил както трябва. Ако самата книга не е хубава, вината не е твоя. Ако преводът не е хубав, това е друг въпрос. Иначе – може би не точно гордея – но се вълнувам от предстоящото излизане на „Пер Гюнт” на Хенрик Ибсен, първи цялостен превод от оригинал на тази „най-норвежка” творба. Това е пиеса в мерена реч, в рими, с безброй библейски, митологични, фолклорни, исторически алюзии, с чувство за хумор, но и трагизъм. На всичкото отгоре е важно и съобразяването с прочутата сюита на Едвард Григ, написана по тази пиеса – хубаво е цялостното усещане да е сходно. Така че това беше огромно предизвикателство, с което се боря вече две години, и се надявам резултатът да е добър.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
